Пейката е един от най-разпространените елементи в градинската архитектура от векове. Класическата идея за градината като място за релаксация и за удоволствие, като външна стая на открито, в която мебелите са важна част е валидна и днес. Можем да се вдъхновим от класическите градини, в които към пейките и местата за сядане са се отнасяли като към орнаментални акценти, често те са били с доста декоративни подлакътници и крака. В съвременната градина можем да подходим класически и да ги разположим на важни места в градината като задънка на алея, например, или до декоративна архитектурна стена. А можем и да разположим пейките на различни места в градината, така че да й се наслаждаваме от различни ъгли. Или на места, от които се открива по-широка перспектива към пространството или красива гледка към заобикалящия пейзаж. Пейката може също така да е награда, след работа в градината или след дълга разходка, например в голяма извънградска градина. Когато предвиждаме пейките и местата за сядане в градината е задължително те е да са част от цялостната композиция на пространството и да си кореспондират с всички елементи в него.
Правила при разполагането на пейките
Степента на насищане с пейки на едно пространство се определя от предназначението му. (В централните градски зелени пространства, в кварталните градини и в парковете броят на пейките трябва да е значителен.) В тях, както и в личната градина те могат да се ситуират самостоятелно, да са подредени в групи, в редици или да следват някаква композиция. Освен линерно, пейките и местата за сядане могат да се композират зигзаговидно, П-образно, като част от кръг или от серпентина. Те могат и да се съчетаят с перголи, беседки или да бъдат допълнение при обзавеждането на тематични градински кътове.
Обмисленият модел пейка и начинът, по който е разположена в градината трябва да създават усещането, че тя “принадлежи” на мястото си, че е била специално предвидена за него, че винаги е била там. Когато градината е голяма, (в по-отдалечените сектори на парковете), както и на по-закътаните места, е добре пейките да се поставят на известно разстояние една от друга обгърнати от зеленина, която предразполага към релаксация.
Тъй като човек се чувства сигурен, когато гърбът му е защитен, общото правило при разполагането на пейките е те да “имат гръб” от растителност или от някакво архитектурно съоръжение. Но има случаи, например, при “изчистените” и минималистични градини, когато търсим простота, в които е по-добре пейките да са свободно-стоящи и без облегалка.
В зависимост от типа пространство и от конкретната ситуация, пейките може да са акцент и произведения на градинската архитектура сами по себе си. А могат и да са почти незабележими, да се сливат със заобикалящото ги, играейки второстепенна роля в дизайна на пространството.
Модели пейки и материали за изпълнението им.
Днес в развитите държавите, в които градския дизайн се цени и е на добро ниво, нови дизайни на пейки и места за сядане се появяват постоянно на пазара, а най-популярните стари модели продължават да се възпроизвеждат.
Изборът на материали зависи от характера на зелената площ и на вече съществуващите архитектурни и дизайн елементи. Пейките най-често се правят от дърво, бетон, чугун, стомана, а напоследък и пластмаса.
Дървото е най-разпространения и един от най-подходящите материали за направата на пейки. Може да се вдъхновим и от старите класическите дървени модели. И да ги използваме в съвременни решения или да ги съчетаем еклектично с модерни елементи. Един бюджетен и ефектен вариант на пейка е тя да се направи от бетон, който след това да се облицована с топъл материал, например гума. В по-дивите и отдалечени части на градината можем да използваме класическите орнаментални метални, чугунени или дървени пейки. Или съвсем груби и рустикални, например съчетани с жива плетеница от върбови клонки, която образува ажурна сянка над пейката. Има много възможности да се съчетаят материалите така, че да се постигнат ефектни и не скъпи решения. Също така можем да ги направим подвижни или да изберем да са неподвижни.
Можем да изберем дизайнерски решения, които да внесат креативност, въображение и игра в градината или да въздействат като скулптури. Но има и много възможности да се съчетаят бюдежетни материали така, че да се постигнат ефектни решения. Или да проявим творчество като съчетаем функцията и изкуството: да направим, например, изчистена дървена пейка с издълбан в нея стих. Така, преди да седне, човек може да почете малко поезия.