Вместо да смятаме наклонения терен на градината ни за недостатък и неизползваемо място, всъщност склона предлага едно голямо дизайн предизвикателство и ни дава чудесна възможност за невероятни/интересни трансформации, които могат да се получат от промените в нивата. Има случаи в които наклонения терен изглежда добре в градината, особено ако концептуално е замислен като такъв или специално моделиран. Може и градината да се терасира на серия от стъпала и площадки. Ако наклона не е голям, можем да оформим градината като серия от обширни платформи и стъпала. Трябва да имаме пред вид, че колкото е по-малка градината, толкова всяка промяна в нивата е по-значима/критична. Също така да не забравяме, че терен който се качва от къщата нагоре визуално съкращава и смалява перспективата. Докато склон който пада по посока на къщата надолу създава илюзия, че пространството е по-обширно отколкото то всъщност е.
Ако оставим стръмния склон като тревен, трябва да имаме предвид обаче, че косенето ще е по-трудно; даже ходенето по него може да е трудно ако е прекалено стръмен.
Тъй като имаме нужда да се движим из градината, на наклонен терен стъпалата са един от най-практичните начини за придвижване. В стръмни градини те се неизбежни. Освен това когато правим стълби и терасиране, маркираме прехода от едно градинско пространство към друго, дефинираме отделните градински части, както и създаваме детайл и отличителна черта в градината. Стъпалата освен практично, могат да имат и орнаментално предназначение и да оформят голяма част от дизайна както на много стръмни, така и на леко наклонени терени. Степента на наклона на склона и размера на градината ще диктуват по-голямата част от въздействието на стъпалата върху градинския дизайн, а растителността може да се използува за да омекоти или пък да подчертае стила на стъпалата.
Стил на стъпалата и терасирането
Стила на стъпалата и терасирането ще акцентира или намали тяхната важност в цялостния дизайн. Има си причина защо до важни сгради често се достига по дълги впечатляващи стълби: те съобщават че вие сте пристигнали някъде. Широките крила от геометрични стъпъла, особено двойни стълбища/крила са проектирани за да впечатлят. Градинарите от Едуардианските времена са били фенове на полу-кръглите стълби със сложни орнаменти, правещи “силни изявления”.
Неформалните/негеометричните стъпала направени от естествени материали като дърво, камък, филц или дървесна кора се разполагат в пейзажни и крайбрежни градини, на гористи места. Те се сливат повече с растителността и не доминират, а също така и придават по-естествен/натурален вид/облик на градинския дизайн.
В съвременните градини решителните стъпала с изчистени форми подчертават структурния, геометричен дизайн. И в двата случая стъпалата добавят а и са важна интегрална част от цялостния дизайн.
”Естествени” стъпала
Семпли стъпала подходящи за релаксиращо, неформално място могат да бъдат направени, например, от дърво и филц. При тях верткалната част на стъпалото може да е от метални или дънерови подпори или дъски. Ако под филца се сложи слой пясък, това ще помогне той да се уплътни и да формира твърда повърхност. Филца има предимството да е безопасен на сенчести, замръзващи места, но пък позволява на семената да поникнат. Друга алтернативна повърхност е пясъка. Негов голям недостатък е че може да се разнася чрез подметките на обувките из градината и даже в къщата. Не бива да се ползува морски пясък и речен филц за да не се нарушава естествения ландшафт!
Дървесната кора е също добър алтернативен материал за повърхности на стъпала. В дървесните стърготини има по-малка вероятност да се появят плевели, но пък те нямат мекото естествено излъчване на филца или кората.
Дървените стъпала могат да имат правилна, геометрична или неправилна форма в зависимост от типа дърво и избрания стил. Дървото може да е хлъзгаво при влага и изисква да се постави допълнителна нехлъзгава повърхност или третиране за сигурност.
Стъпалата от небработен камък са страхотни за гледане, но не са подходящи в места където се ходи много/има голямо натоварване. Те могат да са много хлъзгави във влажно и замръзнало време. Често неравни, по тях трудно се върви и човек често трябва внимателно да си подбира пътя.
Тревните стъпала са прекрасни за гледане и сравнително лесни за правене. Те се сливат със заобикалящата поляна и растения, но са много трудни за поддържане. Да се окосят е много трудно или невъзможно, често трябва да се подстригват ръчно с ножица за трева или тример, което е доста трудоемко.
Геометрични стъпала
В съвременните градини стъпалата играят важна роля и са неделима част от дизайна. Изчистените, подчертани линии създават много съвременно звучене и бетона и камъка са много подходящи материали за това. Има много възможности за правилни, геометрични стъпала, всяка от които е ясна и структурна като вид/изглед. Също се препоръчва да се използува едно едро парче материал, вместо няколко дребни.
Стъпалата от формован и кариерен къмък са класически избор. Въпреки че са скъпи, те са много трайни. Камъка е скъп и като се добави и поставянето, инвестицията става сериозна, така че трябва да се планира внимателно преди да се започне. Все пак и при тях трябва да се внимава с влагата и замръзването. Добре е под формования камък да се положи бетонова основа и камъка да се подреди от професионалист. Грапавите, скалисти и груби стъпала от дялан камък могат да създадат твърде различен, но напълно модерен вид.
Тухлите създават красив рисунък с меки цветове и текстури. Трябва да се използуват специални тухли предназначени за външни условия, защото при минусови температури нормалните тухли могат да започнат да се ронят и чупят; освен това привличат мъх и могат да станат хлъзагави и опасни повърхности когато са мокри. И при тухлените стъпала, бетоновата основа, може да удължи живота им. Може да се направи основа от трамбована баластра и пясък при стъпала, които по-рядко се използуват.
Добре направените бетонови стъпала са дълготрайни, но изискват доста усилия за да се направят. Копаене, поставяне на кофраж и арматура, наливане на бетон върху добре направена основа. Препоръчва се да се избягват да се добавят кръгли речни камъни в стъпалата тъй като са хлъзгави и опасни при ходене.
Покритието от керамични или бетонови плочи е много привлекателно и подходящо за външни стълби, а има и голям избор на материали. Може да се направят семпли едноцветни стъпала, сложни шарки като в Мавританските градини или пък мозайки от парчета плочки. Задължително е обаче да се използуват леко глазирани, неглазирани или грапави плочи, за да е безопасно за ходене.
Преходи
Стъпалата са много полезни за правене на преход в градината. Едно стъпало може да подчертае смяна от едно градинско пространство към друго. Ако стъпалото е едно, се добавя важност към градински акцент като лятна къща, статуя или фокусна точка/детайл. Все пак, от съображения за сигурност (едно стъпало е по-трудно да се забележи отколкото три) се препоръчва да се правят по три или минимум две стъпала. Семпло, късо крило стъпала между две градински части ще направи конкретно изявление, казвайки ни че сме се придвижили от едно място на друго, например от геометично към пейзажно. Това е средство, което градинските дизайнери използуват с голям успех отново и отново.
Мащаб и скорост на движение по стъпалата, оразмеряване
Размерите на стълбите определят темпа (за ходене) на посетителя в градината и това повлиява на настроението на градината изобщо. Стръмните стъпала ви карат да се движите и преодолявате височини бързо, докато ниските по-широки стъпала насърчават по спокойно темпо и подтикват да се разглежда и оценява градината.
Ако стъпалата са твърде ниски, ходенето е несигурно и неудобно, като често се преодоляват по две стъпала наведнъж и има по-голяма опсност от спъване. Тесни (като ширина на стъпалото) стъпала, които не дават достатъчно място да се сложи целия крак са опасни. Прекалено дълбоките стъпала може да са неудобни ако ви карат да правите прекалено широки крачки или даже две.
Тесните, като ширина на цялото стълбище, стъпала могат да са странни и клаустрофобични и ако е гъсто озеленено, мокрите растения могат да ви измокрят в дъждовно време. Просторните (като ширина) стъпала създават усещане за щедрост и са “по-празнични” тъй като позволяват двама човека да вървят един до друг.
Височината на едно стъпало на малко и средно-наклонен се прави около 13-15 см, на стръмни и по-пейзажни места може и да е 18-20 см. Ширината на стъпалото се изчислява по формулата: Ширината=64 см – 2 х височината на стъпалото.
Също е важно да се направи подходящ наклон на стъпалата за да се оттича водата и да не замръзват твърдите повърхности.
Сигурност/Безопасност
Стъпалата могат да са опасни, когато са лошо конструирани. Особено за по-стръмни места се препоръчва консултацията с професионалисти като ландшафтен архитект, геодезист или професионален строител. Както и за терасирането на терена.
Балюстрадите и парапетите са необходими при стръмни терени и при по-дълги стълби/стълбища . Обикновено при поредици от по 3 или 5 стъпала няма нужда от парапет освен ако градината ще се използува от деца или хора, които са по-нестабилни.
Повърхностите също са ключови за сигурността. Трябва да се мисли за влиянието на влагата, замръзването/скрежа и растежа на мъх върху повърхностите. Всички тези неща могат да направят стъпалата опасни. Стъпалата ситуирани под дървета или на сянка имат нужда от повече планиране и грижи при строителството им, тъй като те са предразположени към влажност и хлъзгавост, водещи към произшествия.
При често използуване или при входове доброто осветление е много важно. Невъзможно е човек да се движи по стъпалата в тъмното и да се чуства комфортно и сигурно. Има голям избор на осветление за стъпала. То трябва да бъде ниско, чест вариант е да е вмъкнато в склона или стената отстрани на стъпалата и да осветява пътя/трасето; не бива да свети в очите и да заслепява. Ако в градината ще има трафик като ръчни колички и тн е добре да се предвидят и рампи дублиращи стъпалата.
Растителност
В някои градини стъпалата сами по себе си правят изявление и се оставят “чисти”, само заобиколени от трева. В други дизайни растенията омекотяват ефекта на стъпалата и ги “сливат” . Заобикалящата растителност може да е ниска, стелеща се или пък от по-високи, рамкиращи растения. По-мек ефект може да се постигне с есествено заоблени храсти, рози или малки, храстовидни дръвчета.
Когато стъпалата са широки, по тях могат да се подредят съдове и други детайли, дори да се оформят места за сядане. Там където пространството позволява, различни крила от стъпала могат да променят посоката си. Най-често това се прави под прав ъгъл и получилата се малка площадка отново може да осигури място за съдове и други случайни акценти/детайли.
Съд върху или до стълбите със структурно растение в него също е “изявление”, но за тази цел стълбите трябва да са по-широки. Структура и геометрия може да се придава на стълбите и с двойки/чифтове растения. Подрязани форми на чимшир или тис или пък кипариси с издължен силует са много подходящи за това. Големи съдове с екзотични обички/фукция, например, са друг традиционен начин за подреждане на чифтове растения.
Съдове с растения могат да се използуват и за да омекотят ефектна на стъпалата, но ако мястото е прекалено тясно, може да се използуват растения, растящи нагоре по флангиращата стена от най-ниското ниво или пък падащи надолу отгоре от построено за целта цветно легло.
Когато засаждаме близо до стълби е важно да не се използуват дървета или растения с инвазивна коренова система за да не разрушат стъпалата и фундамента.
