Екологични и практични предимства на покривните градини
В съвременните градове зелените пространства намаляват, а повърхността, покрита с покриви се увеличава ежегодно. Покривните градини, които се изграждат върху плоските покриви на жилищни, обществени, промишлени или селскостопански сгради и покриви на гаражи и подземни паркинги донякъде възстановяват количеството зеленина и биоразнообразието на площ, съответсвуваща на заетата от сградата площ. В развитите държави покривните градини стават все по-популярни – те създават по-приятни условия за работа и живеене и в гъсто застроената градска среда осигуряват така необходимото зелено порстранство. Те представляват нов тип престранство, допълнение към или част от градския дом, което освен това може да се използува и като място за спорт и релаксация. Подобно на традиционната градина и тук можем да прибавим атрактивни детайли: осветление, мебели, барбекю, печки за затопляне на открито, настилки, водни ефекти, места за сядане и всякакви други акценти. Оформят се приятни и естетични пространства, обогатява се архитектурата на сградите и се допринася за регулиране на екологичното равновесие в градовете. Друго много важно качество на покривните градини е, че те осигуряват добра топлоизолация на сградите. Слоят почва, мулч и растения служат като термална бариера, стабилизираща температурата на сградата въпреки външните амплитуди. Освен да осигурят ценно външно пространство и да намалят сметките за отопление, покривните градини намаляват градския топлиннен ефект и замърсяването и осигуряват място за живеене на полезни птици и насекоми. Зелените покриви предпазват покрива от ултра-виолетовата радиация и са много полезни при забавянето на оттичането на дъждовна вода преди нейното влизане в улуците и канализацията.
Специфични особености при конструирането на покривни градини
Когато правим покривна градина има няколко фактора, които трябва да имаме пред вид. Първо и много важно е носещата способност на покрива. Ако сградата се проектира в момента, строителния инженер трябда да оразмери плочите и стените, така че да могат да носят тежестта на предвидената растителност, на необходимия слой почва, както и на настилките и водните площи ако сме предвидили такива в градината. Освен това е добре да не се предвиждат комини, отдушници, вентилационни тръби или ако е наложително да има такива, те да са в минимални количества. За бързото оттичане на водите, много важни са и наклоните на покривите.(те варират от 1-3% при жилищните сгради до 4-5% при промишлените). Когато се изгражда топлоизолацията на покрива, трябва да се има пред вид допълнителното натоварване на покривните градини: изискванията към материалите за топлоизолация е да се достатъчно издръжливи на натиск. Друга много съществена част от конструирането на покривна градина е осигуряването на хидроизолация, както и предпазването корените на растенията да не влязат и нарушат покривната конструкция. Зелените покриви са резултат на цялостна система от слоеве и дренажи, осигуряваща постоянни, непрекъснати слоеве на защита. Съвременните технологични постижения са ги направили по-леки, по устойчиви и по-способни да издържат на екстремалните условия на покрива. Хидроизолацията се поставя върху бетонната плоча и може за бъде от различни видове битумни мушами, защитно изолационно фолио, както и от други синтетични материали, аримирани със стъклено влакно. Дренажът под почвата е задължителен и се прави като се сложи слой с дебелина от 8-10 до 30 см от синтетични материали или чакъл, в който могат да се полагат при нужда дренажни тръби. За да можем да засадим трева както и ниски цветя и храсти, трябва да имаме дебелина на почвения слой минимум 20 см. За засаждане на средни и високи храсти и ниски дървета, почвеният слой трябва да е минимум 60 см, но е добре да бъде 1-1.5, а при възможност и по-дълбок. Трябва да вземем под внимание, че на покрива скоростта на вятъра е по-висока, температурните амплитуди по-големи, а влагата за растенията ограничена. Растенията, които се развиват добре при тези условия са видовете, които са непретенциозни към влажността и хранителността на почвата и имат плитка коренова система.
Има различни методи и технологии за правене на зелен покрив, като в различните държави и различните фирми се предлагат различни методи. Важното е да се осигури хидро-, паро- и топлоизолацията на покривната плоча; да се предвидят съответните дренажни слоеве между почвата и плочата; да се предвидят филтърна рогозка и геотекстил, които да предпазват от преминаването на почва в дренажа и съответно в канализационните тръби, както и да предпазят корените на растенията да не влязат и нарушат покривната конструкция.
Видове покривни градини
Покривната градина може да бъде много семпла – да бъде чисто естетична или пък по-природосъобразна, екологична и не толкова за почивка и използуване от хора. Такива градини изискват минимална поддръжка, те могат да се направят с тънък почвен слой и по-сухолюбиви, устойчиви и издържливи растения. Също така могат да се направят и геометрични, пейзажни, екзотични и всякакви други видове покривни градини, които осигуряват интересни като преживяване открити пространства за използуване от посетителите. Освен богато озеленяване, те могат да имат настилки с интересни текстури, места за сядане, водни площи, леки перголи, навеси и беседки, пейки, изкуство и всякакви други градински елементи и детайли. За направата на такъв тип покривни градини е необходим дебел почвен слой, поливна система и се изисква интензивна поддръжка.
В зависимост от индивидуалните предпочитания, от възможностите за носене на плочата и възможностите за хидроизолация, покривните градини могат да бъдат интензивни и екстензивни, като и да се правят различни вариации на тях. При интензивните покривни градини растителния слой е по-дълбок, има възможност да се засадят повече видове растения, включително храсти и дървета. При екстензивните покривни градини има възможност за отглеждане на нискорастящи растения като седуми, например, и до тях няма достъп освен за периодична, но не много честа поддръжка. Ако покривът има възможност да носи тънък слой почва, градината може да е чисто декоративна, предназначена само за гледане без да се ходи из нея, например покрита с различни цветове филц, могат да се засадят сухоустойчиви треви и ниски, почвопокривни растения. Този тип покривни градини се правят с цел да са самоподдържащи се.
Естествено, могат да се правят много междинни варианти. Например, ако имаме възможност да положим тънък почвен слой, който позволява да се посади само трева и почвопокривни, може на местата, където искаме да има дървета и по-големи храсти да предвидим цветарници, стърчащи над повърхността на градината, в които дълбочината на почвения слой е по-голяма.
Ако хидроизолацията на покрива или тераста е трудно да се реализира или искаме по-просто решение, можем да направим градина с красив рисунък, която да аранжираме с растения в съдове и кашпи т.е. да си спестим почвения пласт, дренажните слоеве и геотекстила.
Да се направи покривна тераста не е евтино, но в дългосрочен план ивестицията се изплаща и даже носи печалба, тъй като стойността на имота се покачва от наличието на градина-тераса.
Източник: Списание „Наш Дом“ бр.8/2018г
