Виртуозна игра с перспективата
Порт Лигат, Каталуния, Испания е идилично място с рибарски лодки, закотвени в живописен скалист залив. Това е мястото, където ексцентричният, провокативен и гениален Салвадор Дали, избира за свой дом и ателие през по-голямата част от живота си. Привлечен от красотата на заобикалящия ландшафт, от светлината и от изолацията, той живее там от 1930 до 1982 г., когато след смъртта на съпругата си Гала, се премества да живее в замъка Пубол. През по-голямата част от двадесети век, домът на Гали и Дали в Порт Лигат е бил е и убежище за много художници и творци.
Къщата
Построена малко по малко в продължение на 40 години, къщата или по-скоро къщите представлява лабиринтова структура, обединяваща съседни рибарски колиби, които с увеличаване на финансовото му състояние Дали постепенно закупува и реновира. Разходката из къщата е едно пътешествие през сюрреализма и многоликата личност на една от водещите му фигури. Комбинацията от тесни криволичещи коридори, водещи към тупици, пространствата с неправилна форма, разположени на различни нива в къщата, предметите, събрани от Дали и изложени съвместно с творбите му и мебелите, проектирани от него, е разходка през творческото развитие на художника и през многобройните му интереси. Усещането е за пълна идентификация между художника и неговия дом. Прозорците на всички стаи гледат към един и същ пейзаж, залива на Порт Лигат, който е постоянна тема в работата на Дали.
Интериорът
Еклектичната и с богато въображение природа на Дали и съпругата му Гала се усеща навсякъде в къщата. На входа посетителите са посрещнати от препарирана мечка, украсена с огърлици, с приготвена пред нея пушка, носеща лампа, която рисува дантелени сенки по тавана. Фигурата напомня колко ревнива е била двойката към тяхното уединение. Диван с форма на устни лежи в дясно. В следващото помещение три лебеда, които Дали държал като домашни любимци, следят зорко от височината на библиотеката. Дали ги обичал толкова много, че приживе ги снабдил с каски с прикрепени към тях свещи, за да може да ги наблюдава докато плуват в залива през нощта. Всяка стая има уникален декор и разказва нещо за живота на Дали, за интелектуалните му интереси, суеверия и странности.
Градината
Доминиращият цвят в къщата и градината е белият. В непосредствена близост до къщата е оформено красиво бяло градинско пространство с неправилна форма, тип вътрешен двор с боядисани в бяло есествени скали и зидарии от естествен камък, настилка от естествен камък с бели фуги, бели стълби, бели съдове с цъфтящи в бяло, бледо розово и бледо жълто растения, сребролистна сантолина, маслини със сребристи листа. Функционални и с чисто естетично предназначение предмети-скулптури като яйца, столове и съдове за растения декорират пространството.
Вътрешният двор прелива в прословутия басейн с фалична форма и зона за забавление на открито, оформена около него. В нея се намира дивана с форма на устни на Мае Уест, реклами на гуми Пирели, фиргурки на Мишелин човечета, огледало проектиращо образите наобратно. Мястото е причудлива смесица от силно декоративни и от обикновени предмети, но аранжирани съвместно в блестяща провокация.
Като високи ориентири из градината се извисяват бели кули, декорирани със стърчащи вили и двете романтично докосващи се сребърни глави, емблематични за градината.
Голяма част от граината е „дива“, с виещи се пътеки сред маслинови дървета и разпръснати сред тях цели и напукани гигантски яйца, скулптурата на Исус, направен от боклуци и други причудливи арт инсталации.
Много са прилагателните, използвани да определят Салвадор Дали – ироничен, егоманиакален, прекомерен, гениален ….. `Има само една разлика между един луд човек и мен. Аз не съм луд`, казва той за себе си. И все пак за шокиращия и краен сюрреалист интериорът на къщата и градината са изненадващо „нормални“ – те по скоро представляват изключителни интериорни и екстериорни сценографии: всяко пространство в овладяно със съвършен усет и техническо майсторство, едно изкусно аранжиране на наслагващи се планове от предмети и творби и виртуозна игра с перспективата.
