Те са ниски до средно-високи многогодишни дървесни растения. За разлика от тревистите растения и подобно на дърветата, храстите имат устойчиви дървесни стебла, които са над земята. Това, което ги отличава от дърветата е по-малката им височина, както и наличието на многобройни стъбла. Макар и рядко, някои храсти, като дървовидната ружа, например, могат да се оформят и като малки дръвета с едно централно стебло или с някоко, образуващи ветрилообразен силует.
Видове храсти
Както и дърветата, те могат да бъдат или широколистни, или вечнозелени и съответно са ефектни целогодишно или в определен период, по време на цъфтеж. Когато се съчетават видовете за конкретната градина, добре е да се подберат така, че тя да е ефектна целогодишно – т.е. да има храсти, които цъфтят през всички сезони, както и такива, които са ефектни през зимата.
Храстите се делят на високи – те могат да достигнат до 6 -10m височина ( макар най-често да са между 3-6 m), средно високи – между 1 и 2 м и ниски – между 40 см и 1 м. Има и съвсем ниски видове, с височина около 15-20 см , които са подходящи за партери и ниски бордюри – те спадат към групата на почвопокривните растения.
Роля и начин на аранжиране на храстите в градината
Храстите са разнообразни по форми, цветове и текстура. Едно от основните им предназначения е да осигурят плътност и структура на градината. Те могат да се подредят по различни начини. С тях може да се образува периферията на градината, която да формира едно интимно закрито от чуждите погледи пространство. И която да контрастира на гладката, едноцветна тревна повърхност във вътрешността на градината.
В зависимост от ефекта, който целим можем да ги засадим в един, два или в три плана. Също така е добре да знаем, че с времето високите храсти се оголват отдолу и е добре пред тях да има по-нисък план, който скрива оголването. Когато се посадят в два или три плана съответно и образувалата се растителна изолация е по-плътна, екологична и предпазният ефект е най-голям.
За задния план се използват високи или средни храсти като вибурнум, дрян, будлея, спирея, люляк. За преден план се използуват ниски вечнозелени и цъфтящи храсти като юниперус сабина, лоницера, хортензия, гениста.
Правейки храстов бордюр в няколко плана, ние всъщност подреждаме растенията по височина като във всеки следващ ред отзад напред растенията стават по-ниски. В зависимост от желанието ни, бордюрът може да е по-неконтрастен и да служи основно като фон или зелена стена, а може и да е по-раздвижен и с по-живописен ефект, в който растенията си контрастират по цвят на листата и цветовете.
Храстовият бордюр и храстовата периферия се образуват от групи храсти, които се редуват последователно. За да изглеждат хармонично храстовите групи, големината им трябва да е пропорционална на мащаба на градината. Т.е. ако градината ни е 50м2, групите могат да са 50 см до 1 м или 1.5 м дълги. Ако градината е 1000м2 храстовите групи трябва да са дълги 2-3-5-6м за да съответстват на мащаба й.
Въздействието и ролята на храстите в градината зависи от начина, по който се оформят и поддържат. Те могат да се оставят в естествения им вид и да се подрязват съвсем малко за оформяне. Могат да бъдат и оформени като геометирчни живи плетове.
Време и начин на засаждане на храстите в градината.
На местата, където ще има храсти почвата трябва да е минимум 40 см дълбока. Ако е по-плитка, на мястото на всеки храст е добре да се изкопае дълбока индивидулна дупка и да се напълни с плодородна почва. При засаждането им е добре на всяко растение да се сложи прегоряла оборска тор.
Рзстоянията на засаждане на растенията представляват баланс между постигането на бърз ефект и големината, която съответния вид ще достигне в зряла възраст. Храстите се садят в един ред или в два реда шахматно. В зависимост от вида, разстоянията между отделните растения варират между 25-30-35 см (при по-ниските), 40-50-60 см при средните и 60-80-100 см (при по-високите) храсти. От значение е и височината на фиданките или посадъчния материал – в нашите разсадници може да се намери храстов разсад на различна височина, като средно тя е 30 – 50 см при вечнозелените и 40-150 см при листопадните видове.
Рано напролет или късно наесен, когато са без листа, цъфтящите храсти могат да се садят на “гол корен” т.е. без почва около корена. През останалото време на годината се садят като контейнерни растения. Вечнозелените растения са винаги контейнерни и могат да се садят по всяко време на годината.
Източник: списание “Наш Дом” юни/2021г.
