Термина “цветна градина” може да се тълкува по два противоположни начина: първото значение е многоцветна градина специално посадена за да “изложи”/покаже голямо разнообразие от цветове, (например през определен сезон, есенна цветна градина). Като второ значение се разбира едноцветна градина, която въздействува по определен начин и създава определено настроение използувайки един цвят. Най –известната в света едноцветна градина е “Бялата градина” на Вита Саквиле Уест в завъка Sissinghurst, Kent, England. В зависимост от желанието ни, цветния ефект може да е дързък и експериментален или пък деликатен и сдържан.
“Цветни” правила
Можем да разделим цветния спектър на две части: син и жълт сектор. Синия сектор включва синьо-белите, синьо-розовите, лилавите, тъмно червените, сините цветове. В жълтия сектор влизат кремаво-белите, бежевите, оранжево-розовите, алено червените, оранжевите и жълтите цветове. Съчетания от различни цветове от двете гами обикновено се хармонизират добре, но при смесването на цветове от една гама, трябва да се внимава. Ако използуваме прекалено много цветове в градината, ефекта може да е “разпръсанат”; атрактивни композиции обикновено се получават ако използуваме ограничен брой цветове.
Подбирайки цветовете за градината ни, трябва да имаме пред вид, че светлината е основен фактор. В държавите със слаба светлина или със светлина със синкав нюанс е добре да се наблегне на пастелните цветове като бледо-розови, лилави и синьо-сиви. Там, където слънцето грее по-ярко като на Средиземноморието или в Калифорния например бледите цветове изглеждат като “избледнели” на силната слънчевата светлина; там пък силно въздействуват по-ярките цветове. Избора на цветове зависи и от настроението и въздействието, което искаме да създадем. Например, сенчест вътрешен двор или тераса могат да бъдат оживени с оранжево-розови, оранжеви, червени и жълти цветове, докато горещ вътрешен двор може да бъде “охладен” със сини, сиви и бели нюанси. Силен цвят може да се използува за да се отведе окото до специална част на градината, доката меко-сините и сиви нюанси са по-малко отличителни и заради това изглеждат “отдалечаващи се”. Този ефект може да се използува за да се създаде илюзия на отдалечаване: например, ако се посадят червени рози като преден план със синьо-зелени треви в най-отдалечената част на градината, тя ще изглежда оптично по-дълга.
Многоцветна градина
За дързък и контрастен дизайн могат да се смесят противоположни цветове на спектъра, например, синьо и червено или оранжево, жълто и лилаво. Многоцветните дизайни създават възможности за много разнообразни ефекти, които зависят от това дали са в пастелни или интензивни нюанси или пък смес от тях. Освен смесването на контрастни цветове, може да направим градина само в два цвята или в техни нюанси (например да комбинираме нюанси на розово и червено, кремаво и жълто или синьо и лилаво).
Многогодишните и сезонните цветя имат най-голям принос в колорита и текстурата на градината. Те са много разнообразни като форма (деликатни дребни цветчета, пищни/едри цветове или пък издължени класовидни съцветия) и безкрайно много като нюанси. Многогодишните и сезонните цветя са ефектни в самостоятелни групи или в микс-бордери, а също така съчетани с храсти, луковични и даже с плодни дървета и зеленчуци; също и като почвопокривни или в съдове.
Освен по време на цъфтеж, когато има всякакви цветове като форма и колорит, храстите почти целогодишно осигуряват всякакви нюанси на зелено, сребристо и сиво, червено и лилаво, също жълто, златно както и пъстроцветни форми.
Бялото, светло розовото, кремавото и сивото са безценни за съживяване на сенчест или мрачен бордер. Тези цветове могат да се използувта и като спокойна зона между силни или “биещи се” цветове. Жълтите и златните схеми се “топли” и особено подходящи за пролетта и есента. Когато правим цветни схеми не трябва да забравяме, че листата са толкова важни колкото и цветовете. Бяло-зелените или бежево-зелените листа подчертават цвета на бяла или жълта схема. Най-общо, златните листа изглеждат най-добре на светлина, белите – на лека сянка, а жълтите – при сухи, горещи условия. Растенията със сребърни и сиви листа изглеждат добре в топли, слънчеви групи и бордери и балансират горещите цветове на сезонните и многогодишните цветя.
Едноцветна градина
Едноцветна градина можем да направим във всеки цвят, но бялата градина има особен чар. В Бялата градина се използуват растения, които цъфтят с бели цветове или съцветия, както и растения с бял, сивкав или сребърен оттенък на листата. Освен романтична, спокойна и елегантна, Бялата градина е и много цялостна и единна като цвят и въздействие. Тя може да бъде в пейзажен градински стил, тип Английска вилна/извънградска градина. Тогава белите цветя са разпръснати из цялата градинска зелена част, създавайки усещане за естествен пейзаж. Ако белите цветя са малко по-нагъсто, разположени на туфи, се създава сияйна гледка, която е особено силна и ефектна в полумрак. А можем да я направим и геометрична и минималистична.
През голяма част от годината, Бялата градина е зелена, но през пролетта и лятото бели цвятя осветяват градината и тя е предимно бяла. Все пак, не бива да прекаляваме с бялото и да нарушаваме пропорцията зелено:бяло в градината, за да може градината да изглежда добре и преди да цъфне, а по време на цъфтеж да не е прекалено “студена”. Освен това не искаме да създаваме прекалено много драма в градината освен ако не става въпрос за сватба например. Ефекта на бялото можем да омекотим като включим и други бледи цветове.
Вида на цветовете, силуета на растенията, кората и плодовете допринасят за текстурата на градината, но най-вече листата създават нейната структура. Те могат да са ситни, назъбени или деликатни и дантелени (папрат, аргирантеум) или пък едри, индивидуални листа (хоста, гунера, каталпа). Освен от формата на листата, текстурата се влияе и от повърхността им: матова, лъскава, восъчна.
Когато групираме различни растения трябва да имаме в пред вид как се съчетават текстурите им и са се стремим да композираме растения с контрастиращ ефект, за да могат те да се допълват взаимно и различните им характеристики да се подчертават и изпъкват. В зависимост от съчетаването им можем да създаваме силни контрасти или нежни хармонии. В градината текстурите могат да идват и от твърдите повърхности: камъни, тухли, плочи, метал.
(Могат да се изброят и опишат по няколко вида от храсти, дървета, многогодишни и сезонни цветя като примерен набор от растения за една Бяла градина ако има място.)
Няколко съвременни концептуални градини с интересен колорит и текстури.
За да е хубава една градина, тя трябва има добра концепция/идея и да отговаря на основните принципи за контрасти, текстури, размери, пропорции. От 1980г. има тенденция за използуване на ярки цветове в по-концептуалните и авангардни градини, както и засилена чувствителност към текстурите в тях.
Градините са или временни или постоянно-променящи се. Частната градина на Tori Winkler акцентира върху това тяхно качество и е направена като временни външни инсталации, като “фотографии на специално режисиран момент”. Загинали растения са оцветени в ярки цветове и аранжирани в неестествени форми, което внася чувство на съвременност в установения ландшафт. Тук, чрез боята растенията са превърнати в живи скулптури, а белия кон превръща “сцената” в сюрреалистична. Алеята на оцветените растения овежда от пространство, което подчертано е/ясно си личи че е направено от човека, през порта към красотата на естествената гора. Временна пътека от нападали сухи листа свързва двете части на дизайна и градината.
Първоначално мястото на покривната градина на Марта Шварц/Martha Schwartz в Кеймбридж, Масачусетс е било мрачна, пуста, покрита с плочи повърхност и високи заобикалящи стени на покрива на сграда, в която се намира Института по миробиологични проучвания. Има допълнителен проблем: покрива е конструиран така, че не може да носи допълнителна тежест. Също така няма източник на вода, нито екип за поддържане, бюджета е нисък и съотвено няма възможност за живи растения. За да създаде чуство на посадена градина, Schwartz осигурява достатъчно сигнали за да може мястото да се “чете” като градина. Използува примери от други култури и създава градински абстракции: например в Японските градини символичните ландшафти често загатват по-големи ландшафти. Шварц е искала “разказа” на градината да кореспондира на работа, която се върши от Института. А именно, градината е предупреждение за опасностите присъщи на генното свързване: възможността да се създаде чудовище.
Самата градината е “чудовище”: обединени като Сиамски близнаци са градини от различни култури. Едната и част е базирана на Френската Ренесансова градина, другата на Японската Зен градина. Елементите, които композират тези градини са изопачени. Скалите, типични за Японските градини са композирани от топиарни помпони от Френските градини. Някои растения излизат от страничната, вериткална повърхност на градината, други се клатушкат върху горния ръб на стената. Всички растения в градината са пластмасови. Върху подрязаните храсти може да се сяда. Зелените цветове, които са най-силните подсказвания че това е градина, са композирани от цветен чакъл и боя. Друга идея на градината е била да се създаде за хората на науката, които обитават тази сграда визуален пъзъл, който не може да бъде разрешен. Градината е ода за “по-добър живот чрез химията”.
“Чакълената градина” на Beth Chatto е пример, че много впечатляваща композиция от растения може да се получи дори когато растителните условия са 60см филц и пясък върху слой от глина. “Чакълента градина” първоначално е била паркинг. Вдъхновението за нея идва от изсъхнало речно корито в Нова Зеландия, където разнообразни растения виреели добре върху негостоприемните брегове на реката. Градината изразява концепцията за “работа с природата”. Вземайки решението градината да не се полива или тори, да се оставят растенията да живеят или да умрат и всяко според собствените си възможности да устои на условията, човек може да преживее тъгата по смъртта на неподходящите растения и да се радва на тези които оцеляват.
Хиляди копринени цветчета са били използувани за да се украси серия стебла на дървета като част от Френския Летен Градински Фестивал. Идеята за “Висящите гоблени” има няколко пласта: цветчетата са от изкуствена материя, която подчертава идеята за коструктивността/градивността на естествената природа, доката коприната като материя подчертава важността на текстилната индустрия в Лион.
В имението Belsay Hall в Англия има обширна паркова част, серия от тераси и спокойно езеро зад което се намира живописната, кариерна градина направена от Сир Sir Arthur Middleton върху мястото, откъдето са вадени камъни за построяването на къщата. Следвайки популярните Викториански обсесии по новостите и колекционирането, Сър Артър напълнил кариерната градина с много редки и екзотични полузимоустойчиви дървета и храсти, нетрадиционни за района. В средата и края на 19-век такива нови растения се появили в Британия като резултат от експедициите на ловците на растения. Необичайно защитените условия в кариерата създават по-мек климат, който позволил на Сър Артър да направи колекция, уникална за тази северна част на Британия. Вътре в кариерата, висока арка и тайна врата маркирана от заплетени клони примамва посетителя навътре. Отвъд тясно преминаване се открива изглед към разрушеното имение.
