1. Как се работи между Лос Анджелис и Париж? Как се срещнахте и решихте да създадете Cao|Perrot Studio ?
Срещнахме се в Chaumont-sur-Loire Garden Festival в долината на Лоара (международен градински фестивал, на който от 1992г насам се представят футуристични, екстравагантни и всякакъв вид иновативни градини). Започнахме да работим заедно през 2001г, докато Анди беше стипендиант в Американската Академия в Рим. От 2006 г работим в екип като Cao|Perrot Studio. Това, че имаме студиа в Лос Анжелис и Париж ни прави гъвкави да работим в САЩ, Европа и Азия. А часовата разлика ни дава възможността за 24 часова работа. И двамата сме ландшафтни архитекти, чиито творби са хибриди между ландшафтна архитектура и обществено изкуство.
2. Какво, според вас, е предназаначението на ландшафтната архитектура? Каква е нейната дълбока същност? Какво е посланието, което искате да предадете на хората?
Нямаме точна дефиниция за целта на ландшафтната архитектура. По-скоро изследваме неуловимостта на красотата, късмета, случайността и емоциите. Проектите ни нямат послание и значение. Най-важното за нас е преживяването. Всеки проект е уникален и резонира на специфичните изисвания на конкретното място и конкретния клиент. Учим се в движение. Доверявавме се и разчитаме на чуствата и интуицията си. Това, което сме научили днес може да се наложи да забравим утре. Полезно е да се знае по-малко.
Нашата мисия е да създаваме красота. Красотата на несъвършенството! Крайната ни цел е да създаваме красиви места, предназначени за мечтаене.
3. Кое най-ценно в отношението към природата и пейзажа, присъщо на виетнамската, американската и френската култура, е повлияло на оформянето на вашата философия и стил?
Не ни допада много създаването на философия или стил. Повече ни привлича вечната красота, която я има във всяка култура. Все пак, в проектите ни се срещат леки, скрити теми като миграцията, културната асимилация и диаспората.
4. С какво бихте сравнили ландшафтните си проекти?
Най-доброто описание за проектите ни е „случайно местосъздаване”. Процесът на създаването на едно място е продукт на ума, но резултатът е привидно случен. Подходът ни е като при модата, творим на момента, творим в движение. Важно е правенето. Ние сме ландшафтни творци, чиито проекти размиват границата между изкуство и ландшафт и създават места за сънуване и мечтаене.
5. Какво бихте направили с шепа перли? А със 100 рози?
Ще направим колие от перли за тези рози!!! Не сме силни в логиката, когато творим. Често смесваме най-ценния материал с най-обикновенния.
6. Защо толкова обичате стъклото?
Анди е специализирал скулптура със стъкло. Неговият първи реализиран проект Стъклената Градина е изцяло направен от рециклирано стъкло…цели 45 тона. (инсталацията е отразена в списание”Брава Каза”, бр.4/2009г.) Ние непрекъснато изследваме материалите. Особено материалите, които оживяват в присъствието на светлината … като обработените кристали или телената мрежа.
7. Вдъхновяват ли ви спомените, модата, фотографията, поезията … ?
Да, всичките те са важни за нас източници на вдъхновение, но в процеса на работата научихме, че вдъхновение може да се намери в радиус от два метра стига човек да е възприемчив за него. Последните ни пътувания до Китай и Индия бяха откровение за нас. Дхарави в Мумбай баше изпълнен с магически реализъм.
8. Има ли сред тези спомени градини? Градини от детството? Как си представяте Тайната градина? Кои фотографи и кои поети?
Стъклената градина е изцяло вдъхновена от спомените на Анди за детсвото му във Виетнам. Още не сме стигнали до създаването на Тайната Градина, но определено звучи като вълнуващ проект. Може би в България?
Като говорим за Тайната градина, обожаваме творбите на Сара Муун, Добора Търбвил и Сали Ман. Творби на артисти като Вижа Селминс, Ева Хесе и Луиз Буржоа са също изключително вдъхновяващи за нас.
9. Изкуствено или естествено?
И двете, стига на стимулират красотата и мечтите. Ние прегръщаме ефимерното.
10. Как избирате мястото за проектите си?
За съжаление не избираме местата на проектите си. Това зависи от клиентите, които ни наемат. Благословени сме с уникалната възможност да работим на специални места! Тази година ни наеха да направим градина във Версай (Франция), обществена инсталация в Дъмбъртън Оукс (Вашингтон) и два исторически обекта в Буве, Франция.
11. Кое е най-хубавото, което са чували за свой проект? А най-учудващото?
Някой скоро ни каза, че проектите ни са като „да влезеш в сънуването”. Не бихме могли да искаме повече.
12. Какво биха искали да виждат през прозореца си всяка сутрин?
Хоризонтът.
Източник: списание “Брава Каза” бр.1/2012 
съвместно интервю с Теодора Николова, гл.редактор на списание “Брава Каза”.
