Оформяне и моделиране на терена (в градината)
Когато моделираме терена в градината ни можем да постигнем пластична изразителност на релефните форми. Независимо дали ще правим подпорни стени или красиви земни форми/пластики, можем да се вдъхновим от идеите на така наречените environmental artists (изкуството от 60-те и 70-те години на миналия век свързано с околната/заобикалящата ни среда). Някои от тях правят перманентни скулптури, които са създадени в ландшафта и изградени от материали от региона. Идеята на този вид творби е да преобразяват терена във форми наподобяващи абстрактно изкуство сред природата. Спиралния Вълнолом (Spiral Jetty) например, на Роберт Смитсън е направен от 6650 тона скали. Дизайнът му представлява спирала: една от най-фундаменталните форми в природата. Има я и идеята за контраста на различни състояния на материята: твърдо и водно. Слоевете на отложените кристали от сол върху скалите пък са индикация на отминалото време.
Освен чисто естетични решения като красиво оформена земна форма, красива геопластика служеща за изолация, лабиринт оформен в терена, моделирането на терена може да има и практично предназначение. Може да спира ерозията и да връща живота там, където екосистемата е нарушена, да възстановява плодородността на почвата, да бъде алтерантивен и по-евтин начин за мелиорация. Може даже да решава екологични проблеми като например контрол и регулиране на излишната и преливащата вода след бури и валежи. Проекта Каньона Мил Криик (Mill Creek Canyon) на Херберт Байер представлява парк състоящ се от пет геометрични земни форми: два хълма, един конус с мост над него прекосяващ заобикалящия поток, кръгъл пръстеновиден хълм съчетан с езеро/водна площ и друг пръстеновиден хълм разделен на две от поток. Дизайна е така направен, че да се контролира оттичането на водите след дъждове и бури в каньона Mill Creek Canyon и да го предпазва от наводняване. Парка освен това е спокойно място където звука и вида на водата действуват релаксиращо.
Една друга идея за моделиране на терена ни дават ”Чесилските тераси” на о-в Портланд в Англия (Chesil Earthworks). Мястото, на което са направени е било свлачище, превърнало се в непривлекателно сметище на склон над морето. Скулптурата се състои от тераси напомнящи по форма на морски вълни. Окончателния проект е резултат от сътрудниченството между скулптура Джон Мейн и местни майстори с техните знания и умения. Терена е терасиран чрез пет тераси направени по традиционния начин на суха зидария.
Изграждане на насипите в градината.
Когато оформяме терена в нашата градина, трябва да имаме пред вид че насипите в нея се правят след като се направени водоснабдяването, канализацията и осветлението. Във вътрешните и в долните пластове на насипа се използуват неплодородни почви. За да отглеждаме растения върху насипа най-горния пласт е от плодородна почва. Дебелината на хумусния слой може да варира от 10 до 40см в зависимост от вида на почвата и от това какво ще се сади в нея.
Когато правим насипи под алеи, препоръчва се в долната и във вътрешната част на насипа да се слага силно слягащата се почва, а на повърхността и – по –слабо слягащата се и устойчива на водата почва. Препоръчва се насипите от скални и чакълести почви да се полагат на пластове от 15-30см, а между тях да се изсипва пясък или ситна земя с дебелина на слоя 5-10см. Целта е каменните и чакълестите материали от различните слоеве да са с различна зърнистост за да могат да се уплътнят.
Видове насипване.
Насипите обикновено се правят с помощта на шаблон. За да се получат проектираната височина и ширина, те се правят с надвишения и уширения, които зависят от вида на почвата. Например при глинестите почви надвишението на височина е ½, а на ширина 1/8. При чакълести почви надвишението на височина е 1/30, а на ширина 1/ 25. При хумусните почви например при дебелина на пластовете до 30 см уплътяването им с валяк е до 50% от дебелината им.
Върху равни терени или при по-високи насипи насипването се прави на пластове разположени хоризонтално или наклонени по цялата им ширина. В зависимост от вида и предназначението на насипа, от вида на материала и от типа валяк дебелината на пластовете се прави до 1 м. Челното насипване се прави наклонено в пълната ширина и височина по естествения откос/наклон на насипа. Подходящо е когато насипа е висок и се минава през раздвижен терен, водни площи или мочурища. Поради голямата височнина уплътняването е неефективно. Страничното насипване е подходящо при правене или разширяване на високи насипи. Насипва се встрани по цялата ширина и до желаната височина. Често в практиката се комбинират няколко начина на насипване.
През зимата насипите се правят в зависимост от температурите:ако температурата е до -5 градуса С, няма ограничение за височината на насипите от сухи песъчливи или от скални почви. При температура до -10градуса С се правят насипи с височина до 4.5м, при температура до -15градуса С се препоръчва насипите да са с височина до 3.5м, при температура до -20градуса С – с височина до 2.5м. През зимата насипите трябва добре да се уплътняват на хоризонтални пластове чрез валяци и в основата им да се поставят водопропускливи почви.
