Моделиране на терена, твърдите повърхности в градината
В късната есен можем да се захванем с проектирането на градината ни за да може проекта да е готов и да започне изграждането и рано напролет. А ако имаме готов проект, докато температурите през нощта все още не са много ниски можем да се заемем с “грубата работа” по него и с “твърдата част на проекта”: да моделираме и терасираме терена, да изградим настилките:алеи и плочници, да правим стълби, да зидаме цветарници. Твърдите повърхности в градината оформят скелета на композицията и са основния хоризонтален композиционен елемент на градината, около който нещата се случват, растенията и тревата растат и се развиват през сезоните.
Моделиране на терена
Първия етап от изграждането на градината е моделирането на терена и решаването на нивата или вертикалната планировка. Ако градината е на наклонен терен се препоръчва той да се терасира за да може да се използува и да се направят на него площадки и сектори с различно предназначение, водна каскада и т.н. Наклонения терен е неизползваем освен за ходене и за гледане. Затова, ако няма да го терасираме, можем да го моделираме естетично, не под формата на откос, а да го направим като геопластика, която да е естетичен акцент – например красиво оформена земна форма покрита с трева или красива геопластика оформена като хълм и служеща като изолация.
В зависимост от идеята на проекта и стръмнината на терена, терасирането може да стане с една по-висока или няколко по-ниски подпорни стени. Подпорната стена трябва да има основа, обикновено бетонова и по-широка от стената, като дълбочината и широчината и зависят от височината на стената. За стени по-високи от 80см или такива на много стръмен терен е добре е да се потърси професионален съвет за да могат да се изчислят така че да издържат на натиска на почвата и водите. Подпорната стена трябва да се отводни с дренаж, който да върви хоризонтално покрай гърба и за да събира водите от ската, а барбакани да я отведат извън стената. Много е важно също стената да има шапка, която да я предпазва от валежите.
Подпорните стени освен практични могат да бъдат и ефектни, да са архитектурен акцент. Могат да се направят от различни материали: (студо- и влагоустойчиви)тухли, бетонови ивици (за по-ниските стени), но най-често се правят от бетон облицован с подходяща за ситуацията облицовка (естествен камък например) или се измазват. Много са красиви стените от суха зидария, но правенето им е много бавно и изисква специални умения.
Видове настилки
След като терена вече е моделиран, следва да се направят настилките. Алеите и плочопътеките водят посетителя по планирани маршрути, които му позволяват постепенно разкриване на градината и го водят до определено място в нея. Площадките оформят места с конкретно предназначение, могат да се използуват за сядане или хранене на открито, да са комбинирани с пергола, беседка или барбекю. Те могат да се ситуират на по-отдалечено и закътано място в градината или да са непосредствено до къщата. Обикновенно в една градина има една или няколко (ако градината е голяма) главни алеи. В зависимост от големината и мащаба на градината, ширината на главната алея варира (1.20-2 м); идеята е да могат да вървят по нея двама души заедно. Главната алея обикновено води до някакво важно място в градината или представлява обиколен маршрут. Второстепенните алеи могат да бъдат 60-80-100 см широки. За по-малки градини и за допълнително разнообразие в градината са подходящи плочопътеките: лека настилка под формата на “стъпки” с ширина 40 – 50 см.
Осен практични, настилките и повърхностите сами по себе си са и целогодишни атрактивни елементи. В зависимост от замисъла, те могат да бъдат направени така, че да контрастират с растителността: това са правите алеи, алеите с бордюр или някакво окантване. Ако алеята е на тревна фуга, се получава сливане между настилките и растителността. Разнообразието на елементите за настилки, както и възможностите за комбинирането им е голямо. Могат да се използуват готови сиви и оцветени бетонови елементи като тухли(6/12/25 см), ивици(10/25/50 см), унипаваж, плочи (3/40/40 см). Има разнообразие на видове и форми естествен камък: пясъчник, гнайс, гранит, шисти. Той може да е формован или в свободни форми. Освен това могат да се направят настилки от дърво или павета(гранитени или от пясъчник), опесъчена или от филц настилка, както и да се комбинират различните елементи в много варианти. Няколко от най-общите и разпространени настилки са:
Настилка от естествени плочи с неправилна форма. При нея се използуват некантирани и полуобработени плочи, фугите на които образуват паяжиновидна структура. Изискването е да не се получава пресичане на повече от три фуги в една точка, да няма вдлъбнати плочи и много остри върхове.
Плочниците от четириъгълни плочи с кратни помежду си размери въздействуват строго и изчистено. Те могат да са от бетонови елементи или от естествен обработен камък. Ако искаме да слеем настилката с тревата, трябва да начупим ограничителната линия.
При плочопътеките плочите се нареждат на известно разстояние една от друга така че да изглеждат като отделни стъпки. Плочопътеките могат да бъдат както от правоъгълни или квадратни плочи, така и от естествени плочи в неправилна форма. Могат да се подреждат една след друга или да се разместят странично. А можем да направим и плочирани пътеки: тогава плочите се нареждат плътно една до друга.
Идеята на затревените настилки е да се олекоти настилката, да изпълняват едновременно функция на настилки и на проходими зелени площи,. Могат да се използуват готови перфорирани бетонови елементи или да се нареди настилка от плочи, но фугите да са по-големи: 3-6см и да се затревят.
Изграждане на настилките
Когато изграждаме алеи и площадки, първо се изкопава 20 – 30 см дълбоко легло. След това повърхността му се трамбова за да се уплатни добре. Полага се един слой баластра или филц с дебелина 8-10 см. Следващия слой е 3-5 см пясък с цел финно подравняване на подложката. За да е качествена настилка и да не пропада, тя трябва да има здрава подложка,т.е. земната основа под нея, както и баластрата да са добре утъпкани. Най-отгоре се полагат бетоновите елементи или естествения камък върху 2-5 см слой от земновлажен разтвор (цимент:пясък=1:3). Ако ще има автомобилно минаване, трябва да се направи «подсилена» настилка т.е. допълнително под настилката да се сложи бетон. Отделните плочи от плочопътеките се захващат също със земновлажен разтвор или се полагат директно върху пясъчно легло. С времето тревата и заобикалящата я растителност ги захващат здраво.
Задължително е да “отводним” настилката т.е. тя трябва да се направи с лек наклон за да се отведе дъждовната и снежна вода от нея към тревните площи или към сифон. Колкото настилката е по-гладка (например керамика, гранитогрес), толкова оттичането е по-лесно и необходимия наклон по-малък и обратното. Също така, колкото по-голяма площ отводняваме, толкова по-голям наклон ни е нужен. Той обикновено варира между 1 и 3% в зависимост от вида настилка. Наклон над 3% вече става много видим и си личи, че повърхността е наклонена. Ако градината е пейзажна и на стръмен терен, можем да направим и алеи с по-големи наклони.
