Елегантната простота на тревните повърхности.
Тревата може да внесе елемент на свежест и усещане за природа дори в най-урбанистичната/градската градина. В някои дизайни се търси чисто декоративния ефект на тревата, докато в други случаи първостепенна е функцията и издръжливостта на тревата е най-важния фактор. Тя може да се използува като настилка на площадки за игра или спорт, в овощни или пък в диви/есествени градини, за широки тревни алеи, по които да се ходи, да покрие плавни геопластики или пък стръмни откоси. Така наречената “английска морава” е тревна площ, която изисква интензивна поддръжка за да изглежда добре: редовно косене, поливане, торене и т.н. Поляни могат да се направят от различни видове растения (от така наречените тревни заместители, от почвопокривни и т.н.), но смеската от няколко тревни вида се използува най-често, защото освен много издръжлива, тревата е и привлекателна целогодишно. Ако поляната е чисто декоративна, тя може да се направи и от по-нежни тревни видове. Ако обаче ще се използува интензивно, се препоръчва да се използуват устойчиви на утъпкване треви.
Правене на тревни площи
Поляна/морава може да се направи по два начина: като затревим с тревно семе или ако подредим готови чимове. Последното затревяване със семе за вегатативния сезон се препоръчва да се направи в рамките на месец септември за да успее тревата да поникне и да я окосим поне веднъж за да поукрепне преди температурите да паднат трайно и да завали сняг. Ако затревявяме с чимове, можем да го направим и по-късно, но все пак при минимална температура 5-7 градуса, за да могат чимовете да се вкоренят преди зимата. И в двата случая първо трябва да се обработи терена: почвата се прекопава на около 20 см дълбочина, разрохка се и терена се подравнява с гребло. След това тревното семе се разхвърля равномерно, по 25-35 g/м2. Заедно с тревното семе е добре да се разхвърли и комбинирана тор, NPK (азот-фосфор-калий), която да подхрани бъдещата трева и да ускори поникването и. За да се получи гъст и равномерен тревен килим, се препоръчва да се използуват тревни смески, съчетаващи няколко тревни вида. (Има различни тревни смески, които можем да използуваме, в зависимост от специфичните условия на дадено място: за сянка, за сухи условия,за тежки почви, издръжлива на утъпкване и т.н.) След като се разхвърли, тревното семе се “зачуква” с гребло на дълбочина 2-3 см. Отгоре се разхвърля тънък слой пясък и повърхността се валира. Затревяването наесен има предимството, че спестява много от поливките. Иначе, поливането на тревата до нейното поникване и 2-3 седмици след това трябва да е “на дъжд”, за да не се изровят семената. Честотата на поливане на младата трева е такава, че да не се позволи на почвата да изсъхне. Първото косене се прави, когата тревата достигне височина 10-тина см. Тогава тя се подрязва по-високо – на около 5 -6 см за да не се отскубнат все още младите и слаби коренчета. След това можем да косим на 2-4 см.
Ако искаме ефект веднага, можем да затревим с готови тревни чимове. Върху добре обработения и подравнен терен разстиламе чимовете, подреждаме ги така че да няма празнини, след което валираме и поливаме обилно.
Освен на равни и леко наклонени терени, тревна повърхност може да се направи и на по-стръмни повърхности. При наклон на терена 30% и повече към тревната смеска се прибавят хумусна почва, торф или целулоза за да се подпомогне растежа на тревата и закрепването на семето към склона. Ако терена е с наклон над 30% върху затревената повърхност се разпръскват с помощта на специални разпръскващи устройства битумни емулсии или други разтвори, които образуват тънък филм върху засятата повърхност, с цел да я предпазят от ветрова и водна ерозия. Ако наклона е много голям, почти или направо отвесен, затревяването се прави само с чимове.
Поддържане на тревни площи
Поддържането на тревните площи е една от главните предпоставки за получаване на качествен тревен килим. Интензивно поддържаните тревни площи се косят редовно на 2-4 см височина. В периода на усилен растеж и при обилно поливане и торене се коси на всеки 5-7дни, а през есента и ранната пролет на 10-тина дни. Последната коситба се прави до към средата на октомври за да може тревата да се зазими при височина 5-7 см.
По-малките площи, до около 200 м2, могат да се косят с електрическа косачка. За по-големите поляни се препоръчва бензинова, която е по-мощна, а и не сме ограничени от кабел. Бензиновите косачки се препоръчват за косене на площи с наклон до 30%. Теоретично, те биха могли да косят и при по-голям наклон, но физическото усилие за косене на склона и вниманието, което трябва да се отдели за да не се смесят бензина и маслото в косачката по време на косенето са много големи. Затова ако наклона е над 30% се препоръчва да се коси с електрическа косачка. За много големи наклони, над 50% се изплузва елктрически или бензинов тример или косене на ръка с коса.
(Докато тревата е млада или когато плевелите са малко, махането им трябва да става “на ръка”. При пораснала трева и повече плевели, плевелите се пръскат с пръскачка с избирателни хербициди. Торенето се прави на всеки 3-4 седмици от май до септември, препоръчително е с комбинирана тор NPK (азот-фосфор-калий), защото амониевата селитра може да я изгори ако не се полее обилно след торенето.)
Временни рисунъци/шарки
Прост, но много ефектен начин да експериментираме с една поляна е като “нарисуваме” временни шарки в нея. “шарките” могат да се направят като се коси на различен режим, например на различна височина в сравнение с “фона” около тях, т.е. останалата трева.
А още по-простичко, без никакви специални машини, Крис Парсънс декорира поляната в Градината на росата (Dew garden) в Айлсбъри, Бъкингамшиър, Англия като използува сутрешната роса. Той става преди изгрева на слънцето и с голяма текстилена четка върху ниско окосената трева рисува абстрактни шарки. Формите, огряти от ранната утринна светлина траят от три до пет часа. Крис открива техниката случайно, една сутрин през 1991г, и досега е направил голямо разнообразие от рисунъци, които снима от едно близкостоящо дърво и за които казва, че изглеждат най-красиво, когато е слънчево защото тогава росата блести.
Скулптурно моделиране на тревни пространства
Много съвременни ландшфтни проекти творчески интерпретират идеята за открито тревно пространство като моделират терена по различен начин.
Източник: списание “Брава Каза” бр.9/2008г.
Вълнообразно оформените през 2003г. тревни пространства представляват подхода към замъка Gottesaue, важна сграда в Карлсруе, Германия, реставрирана през 1980г и сега музикално училище. Тревните геопластики са чисто декоративни. Проектантите Клан и Сингър акцентират върху пространствените качества и потенциала на мястото. Усещането за простор и манипулацията/интерпретацията на самото пространство е доминираща тема в работите им. Те експериментират с архитектурните и градински форми правейки върху терена с размах едри емблематични ландшафтни жестове. Според тях дизайна не е задължително да е евтин, но задължително трябва да е семпъл. Според думите на Сингър, учил ландшафтна архитектура в Германия и Дания, в Дания най-големия комплимент, който може да се направи на един дизайн е, че нещо е запазено просто/семпло.
Известната инсталация/съоръжение Сценична светлина/Limelight, направена за Фестивала Уестънбърт в Глоуцестършаиър в Англия от 2003 г. се състои от едно съществуващо дърво и от заобикаляща го кръгло-оформена тревна геопластика. Целта на дизайна е да се акцентира върху и да се отдаде чест на скромния като растителен вид, но огромен като размери 120-годишен явор в Националния Английски арборетум. Проекта предлага рядката възможност да се направи инсталация в арборетум. Работейки от САЩ и представяйки си пространството отдалече, проектантите първоначално рисуват идеализирани версии на дървета и след това стигат до идеята за тревна земна скулптура оформена около дървото. Пръстенообразната геопластика дефинира пространството около избраното дърво така, че да се оформи миниатюрен амфитеатър. За да не затруднява допълнително насипаната земя дишането на корените, тя е изместена встрани от центъра на дървото. Идеята на дизайнерите, Дейвид Майер и Рамзи Силбърбърг, е да позволят на дървото просто да си бъде дърво, а светлината да даде възможност на останалите елементи на проекта да се самоизразят и да говорят сами за себе си. Те създават, а не просто декорират пространства, акцентират върху експерименталния, а не върху изобразителния аспект на ландшафта. Също така изследват начините по които светлината и пространството въздействуват върху емоциите на посетителя/зрителя. Целта им е да абсорбират атмосферата на мястото и да подчертаят това, което е специално/уникално за него. Проектантите работят върху детайлите, но работите им не са орнаментални. И двамата са израснали в семпли селскостопански ландшафти и може би затова дизайните, които създават са семпли и елегантни и не са “задръстни” с прекалено много информация.
В тази двойна спирала създадена за Квартала/сградата ???? на изкуствата на Париж (Cite des art de Paris) през 1991г чрез скулптирания тревен чим, минималистично и творчески се интерпретирана идеята за шарка от класически френски градински партер.
Трева, стомана и почва са обединени в изразителна скулптура в тази Белгийска градина.
