Перголи
Освен опора около и върху която да се увива растителност, перголите са леки конструкции, които оформят ажурни пространства. Във Възрожденските дворове, перголите са известни като “лозници” и са се използували като конструкции около, които да се увиват лозите. Освен лози, около колоните и по горната част на перголата могат да се увият лоницери, глициния, клематис, текома, партеноцисус, увивни рози. В градината можем да използуваме перголите по няколко начина: като декоративни леки архитектурни конструкции, които насочват към акцент или подчертават подхода към сграда или към някаква важна част от градината. А можем да ги използуваме за да оформим приятни, прохладни места за сядане или за хранене на открито с плътна или ажурна сянка. Перголите могат да бъдат свободно-стоящи, когато се използуват като самостоятелни градински акценти. А могат и да бъдат свързани със сградата или да представляват преход между нея и градината. Най-разпространени са правите перголи, но е възможно също да се направят полукръгли, кръгли, разчупени и даже синусуидни по форма перголи. Размерите и пропорциите им трябва да са съобразени както с мащаба на пространството, където са разположени, така и на мащаба на човешкото тяло. Препоръчителната височина е 2.20-2.40 м. Най-често перголите са изцяло от дърво, но могат да бъдат и от комбинация от дърво и метал, само от метал, комбинация от зидария и дърво.
Ако колоните на перголата са дървени, те не трябва да се допират до почвата или фундамента, а да са на 1-2 см от тях за да не гният. Връзката между колоната и бетоновия фундамент под нея се прави с метална пластина. Металните колонки се закрепят директно към бетоновата основа. При металните перголи се използуват тръби или п-образни или г-образни профили. Вместо към колонки, горната част на перголата може да е прикрепена към стена или каменна зидария. В някои случаи, ако кореспондира на дизайна, колоните могат да се изградят от бетон или тухли, като те се правят възможно най-тънки, за да не въздействуват тежко и тромаво.
Според броя на хоризонталните носещи греди, перпендикулярни на колонките, перголите могат да бъдат едноредни или двуредни. Едноредните перголи имат една греда, върху която лягат ребрата. Препоръчва се да се използуват ограничено, тъй като конструкцията не е толкова здрава, както при двуредните перголи. Двуредните перголи имат две носещи хоризонтални успоредни една на друга греди, върху които лягат ребрата. Ребрата се нареждат напречно на хоризонталните носещи греди и се прикрепват към тях. Съвременна тенденция е върху хоризонталните носещи гредички вместо ребра да се постави дървена рамка, в която са разположени перпендикулярно една на друга дъски така че да образуват решетка. Друга съвременна тенденция е горната част на перголата да представлява дървена рамка с наредени в нея дъски в една посока и “нанизано” на тях платно. Получава се елегантна конструкция, която хврля сянка чрез платното.
Перголите могат да се съчетаят с пейки или дървени кашпи, закачени към колонките или зидарията на перголата. А могат да се комбинират и с треяжи. Настилката под перголата е обикновено дървена или от бетонови или керамични плочи.
Треяжи
Те са ажурни дървени или метални решетки, които се използуват като декоративна опора по която да се увие растителност. Треяжите могат да се прикрепят към скучна стена. Могат също да се използуват като леки паравани за оформяне и разделяне на пространства или като леки предгради за изолация. Могат и да разнообразят монотонността на конструкцията при големи перголи и навеси. В съвременните градини обикновено се използуват съчетани с други архитектурни елементи, докато в класическите градини са били използувани често като съмостоятелни сводообразни “зелени тунели”.
Беседки
Беседките са леки конструкции или малки постройки, които са защитени от валежите с лека покривна конструкция. Те могат да бъдат акцент в градината, или да оформят място за почивка и заслон при внезапни промени на времето. Можем и да ги използуваме като места за уединение като ги разположим в по-отдалечени части на градината или на места откъдето се откриват интересни гледки. Беседката може също така да се комбинира с пергола и в зависимост от атмосферните условия и настроението ни, да имаме пространства с различни видове сянка: плътна и ажурна. В зависимост от формата си, беседките могат да бъдат квадратни, правоъгълни, многоъгълни, кръгли. Макар че е въможно да бъдат от метални профили и тръби, се правят се най-често от дърво.
Както и при перголите, долната част на колонките на трябва да се опира в терена за да не гният. Те могат да бъдат вертикални или леко наклонени навън, като отклонението от правата линия не трябва да бъде повече от 25-30см.(Горната носеща част на конструкцията представлява венец от гредички, които се монтират от колонка до колонка. Венецът се поставя на 2.20-2.50м височина и определя височината на беседката.) Според дизайна на беседката както и в зависимост от мястото където е разположна, покривът и може да е от нормални или битумни кермиди, от метални листове. Пейките обикновено са елемент от беседката. Закрепят се към конструкцията на беседката, от вътрешната и страна. (За облегалка на пейките може да се използува парапет, направен от по-тънък дървен материал. Частта от парапета надолу може да е плътна или ажурна – от дървена или метална решетка.) При беседките също могат да се използуват треяжи за разнообразяване на конструкцията или за осигуряване опора на увивни растения.
Шатри
Те са леки, преносими конструкции осигуряващи сянка и са много подходящи, когато не искаме в градината да използуваме по-тежки или трайни конструкции. Друго тяхно предимството е че бързо се монтират и демонтират. Горната им част се прави от подходящ вид платно. Долната част е лека и елегантна, обикновето от дърво или от метал. Вече съществуват и съвсем леки варинти в които преобладават платното и въжетата, а дървените или метални колони са съвсем оскъдни. Шатрите могат да се разположат върху тревата, върху градинска или дървена настилка или близо до басейн. Под тях могат да се разположат маси или места за сядане и почивка, да се оформи място за игра. Обикновено са квадратни или правоъгълни. Когато искаме да покрием по-голяма площ (например за тържество) могат да се подредят няколко модулни елемента или отделни шатри.
