Обикновено “тренираните” растения или еспалиери се асоцират с Френското градинарство; те съчетават функция и естетика. Представляват плоски дървета или храсти, подрязани и оформени в неестетвена, но естетична форма, а понякога и във фантастични форми и дизайни. Оформянето на еспалири е стара техника за отглеждане на растения, които са облегнати или са на фона на треяж, ограда или стена или пък са свободно стоящи. Обикновено това се практикува за плодни дървета или пък за някои видове храсти, които по този начин показват най-добре декоративните си качества: например оранжевите плодове на пиракантата, жълтите цветове на форзицията. Освен естетиката на формата на «тренираните храсти» и подчертано скулптурния силует, друго тяхно предимство, е че могат да бъдат елегантни прегради и огради. Свободно стоящите форми образуват много красиви вертикални акценти във всяка градина – живи ландшафтни скулптури, които доставят естетика за очите и удоволствие за езика и стомаха. Дори само едно дърво-еспалиер може да трансформира една семпла градина в елегантно произведение на изкуството. То е красиво през висчки сезони: през зимата когато геометрията на силуета му е най-видима; през пролетта когато същата структура е подчертана с цветове; и през лятото и есента когато еспалиера е декориран със зреещи плодове.
Еспалиерите са много практични. Те спестяват място. Дървото-еспалиер осигурява много плодове, заемайки малка част от пространството, което заема нормално дърво. Освен това на малко място могат да се отглеждат много видове. Голям брой еспалиери могат да бъдат красиво аранжирани в малка градска градина и да осигурят изобилие от плодове, които освен това са много лесно достъпни. Друго предимство на еспалиера е, че ражда плодове по-рано от стандартното дърво и живее по-продължително, често над 100 години. Това се получва, защото еспалиера е подрязан и оформен така, че всичките му енергии са концентрирани в производството на носеща-и-раждаща-плодове дървесина.
Еспалиерите също разрешават някои ландшафтни проблеми по интересен начин. Например, няма по-красиво подчертаване на висока, гола стена от плодно дърво-еспалиер на фона и. Освен това еспалиера няма да повреди мазилката, както много катерливи растения биха. А пък отгледани срещу фасада с южно изложение, те поглъщат излишната топлина, което пък от своя стана удължава растежния им сезон. При по-хладен климат, в София например по този начин бихме могли да отглеждаме смокини в градината.
“Трениране”/оформяне на еспалиера.
Има различни форми/”кройки” еспалиери. Независимо коя форма изберем да направим, ще трябва да осигурим “скелет” или опори около които да растат: дървени или метални стъбове за вертикалната, изправена част на стеблото, а между тях хоризонтално трябва здраво да се опъне канап, струни или тел на интервали от около 30-40см. През първите годиини на “тренирането” опорите ще трябва да прикрепят стеблото и клонките здраво за да се получи желаната форма. Най-трудната за постигане форма е, когато клоните са абсолютно хоризонтални. Стенните тренирани храсти трябва да се привързват към подпорите, както и да се подрязват от съвсем началните си етапи. “Тренирането” и поддържането на еспалиер изисква два различни вида подрязване: зимно и лятно. Зимното стимулира растежа в пъпката, която е точно под отреза, докато лятното спира растежа.
Когато едно стъбло расте нагоре и право, ниските странични издънки обикновено растат слабо. Когато “тренираме” стеблата и клоните да растат хоризонтално, ниските издънки и пъпки на растението започват да растат силно и значително се увеличава количеството на цветове и плодове, което храста или дървото може да носи. През първия растежен сезон се подррязват всички външно-растящи странични израстъци за да може да се се стимулира развитието на късите странични издънки близо до опорите, оформящи скелета. Също така трябва да се премахнат напълно всички странични клонки, растящи по посока на стената или оградата или в погрешната посока. През следващите сезони цъфтящите странични клони трябва да се оформят. След прецъфтяване стеблата трябва да се отрежат до 7-10 см от главния скелет. Това стимулира образуването на нови странични цъфтящи клонки, които ще осигурят ефект през следващия сезон
Форми еспалиери
Еспалиерите могат да придобият стотици различни форми, според различните естетични и практични нужди и цели. Най-общо, има три основни форми, с които могат да се направят голям брой импровизации.
Видове “кордони” или единични плодни стебла
Хоризонталния кордон с единично плодно стебло е най-простата форма. Тя е много подходяща за красива ниска ограда. Формата е прави се като едногодишното растение се извие под прав ъгъл на 40-60 см разстояние от земята. Трябва да се сложи вертикална опора на всяко отделно растение, както и изпъната хоризонтална тел на желанато ниво между вертикалите стълбове. Разстояние между дърветата са 1-2 метра. През първата година растението трябва да е вързано много здраво за рамката за да се гарантира доброто оформяне. Периода за пълното оформяне на растението е 7 до 8 години, а продължителността на живота му, в зависимост от вида е около 50 години. Много подходящи за тази форма са ябълките, крушите, френското грозде.
Атрактивна разновидност е двойно-страничния кородон, т.е. растение с две отделни странични разклонения. За тази форма растението се отрязва малко под желаното хоризонтално ниво. През първата година двата клона, които са разположени най-билзо да хоризонталната връв се тренират в противоположни посоки. След това се продължава както с едностранния кордон. Тук са необходими по-малко дървета за да се се получи стена със същата дължина.
Друга интересна вариация на кордона е косия кордон. Разстоянията са както при единичния кородон или малко по-близо. Растенията по този начин се тренират и образуват по-лесно и бързо от единичния кордон.
Palmette/ Палмет (ако така се произнася на френски)
След кородна и неговите варианти, палмет-а е най-използуваната форма. Има различни варианти с различна сложност.
Най-простия палмет се тренира/формира като двойно-страничния кордон с тази особеност, че след като хоризонталните клонки пораснат на 30-40см странично на стеблото, се обръщат на ъгъл 90градуса вертикално. Така се оформя палмета с U -форма и без централно стебло след разклонението на клонките. Има много вариации с различна сложност на тази U-форма.
Друг вид вариация на палмета е варианта, в който централното стебло се запазва по цялата височина на растението и всички хоризонтални елементи се повдигат от централното стебло преди да бъдат обърнати на 90 градуса. Тази форма се постига на етапи като централния водач се запазва до нивото на финалното U.
А може да се направи и ветрилообразен палмет. Тогава страничните двойки клони се тренират на ъгъл не 90, а на 45 градуса спрямо централното стебло за да се образува ветрилообразен силует.
