Уникалността на тази градина е нейното местоположение – на брега на морето, на границата между зеленината и скалите. Разположена на площ от 1000м2, тя е моделирана на няколко тераси, които плавно я отвеждат към скалите, надвесени над морето.
Композицията на градината
кореспондира на правоъгълната композиция на къщата в парцела. Рисунъкът на алеите, площадките, както и на тревните петна, храстовите и цветни групи, е строго геометричен. Преобладават растенията в зелената гама, няма ярки цветови акценти. Преобладаващите алеи са в бяло-сивата гама за да звучат леко и неангажиращо. Тай като акцентът в градината е морето, всички алеи водят към него, всички изгледи задънват в него.
Освен да свържат влизането в двора с входовете на къщата и и различните сектори на градината, алеите в двора образуват и “обиколен маршрут”. В градината има няколко тематични къта/места. Площадка за сядане и съзерцание на морето е надвесена над скалите. Непосредствено до нея е разположена скална градина, аранжирана с подбрани от морския бряг къмъни, които са съчетани с местни и декоративни растения. Частта откъм задната страна на къщата е оформена като селскостопански и ароматно-кулинарен сектор със зеленчуци, билки, подправки и няколко овощни дървета. Влизането в парцела става от северозападната му страна и съответно е оформено като място за паркиране. От паркинга тръгват две алеи. Едната свързва централния и страничния вход на къщата, прекосява двора и води до площадката за съзерцание. Другата води до задния край на къщата, преминава покрай ароматно-кулинарния сектор и отвежда до ръба на скалите, визуално задънвайки в морето.
Алеите преливат от второстепенни, решени като плочопътека/стъпки от бетонови плочи в първостепенни, широки един метър.
Главната алея, направена от съчетание между филц и модулни бетонови елементи въздействува като хоризонтален скулптурен акцент в композицията на двора и води до площадката, надвесена над морето. Първоначалният замисъл беше тя да е оградена със стъклен парапет за да може визулно да не се пречи на красивата гледка към морето. Но поради по-суровите климатични условия на Черноморието, от пракитчни съображения накрая беше избран метален парапет. На площадката е предвидено да се слагат шезлонги или пък маса и столове за хранене.
Разположена на границата между тревата и скалите, лека плочопътека свързава скалната градина с алеята минаваща от задната страна на къщата. Цялата южна половина на градината е терасирана с подпорни стени за да могат да се получат използваеми равни площадки. Всички подпорни стени, с изключение на една (която е висока 1м) са с малка височина: 40-50 см за да нямат натрапващо и доминиращо въздействие. Като парапет между нивото на къщата и нивото на градината е използуван дълъг цветарник. Единственото мяста в градината, където терена е оставен естествено наклонен е поляната между къщата и морето. Но от двете и страни тя е рамкирана с подпорни стени: от север със стена и алея, а от юг със серия стъпала, тип италианска рампа, които плавно слизат/водят към скалите.
Декоративните дървета са подредени в линии или в групи по 3 броя. А овощната градина в югозападната част е под формата на правоъгълен растер.
Видове настилки и растения
Един от видовете настилки в градината е формован естествен камък, с който е облицована и оградата и част от къщата. Други твърди материали, които са използувани в градината са модулните бетонови елементи като бетонови плочи 40/40 см и бетонови ивици 50/25 см. От тях са направени плочопътеките в градината. паркирането е решено като съчетание мужду «коловози» от бетонови елементи, по които минават гумите на автомобилите, а между тях има паркингови елементи на тревна фуга. Идеята в цялата градина е да има макисмално голямо количество зеленина и количеството на твърдите материали, алеи и площадки да е минимално. Над подпорните стени или в основата им са посадени съответно падащи или повдигащи се растения за да се омекоти въздействието на стените.
Освен по-познатите декоративни растения в градината са използувани и местни растителни видове като мента, смокини, нар. А също и видове като кипариси, албиция, дафинов лист, които се развиват само на определени места в България. В селскотопанския сектор са използувани много ароматни и кулинарни растения, които се едновременно билки и подправки и в същото време са и декоративни: например красиво цъфтящ с едри лилави, като топки цветове лук, пъстролистни чубрица, мащерка и т.н.
