Подготовка на градината за зимния сезон
Ако все още не е паднал сняг, през ноември могат да се засаждат нови градини. Сезонът даже е много благоприятен за засаждане на листопадните дървета и храсти “на гол корен” т.е. когато листата на листопадните растения опадат, те могат да се засаждат без почва около корена. Такова засаждане е по-малко трудоемко отколкото лятното, когато се садят само контейнерни растения, а и самите растения като себестойност са по-евтини. Обикновено есенното засаждане се прави от края на септември – началото на октомври до началото на декември.
За вече изградените градини трябва да се погрижим като подготвим тревата и растенията в тях за зимата.
Зазимяване на градината
Преди да паднат снеговете, тревните площи, както и площите с храсти, дървета и многогодишни цветя трябва да се почистят добре от шумата, за да се предпазят от евентуални болести. Шумата трябва да се изнесе от градината или да се изгори.
За да не се повредят от снеговете, туите и юките трябва да се овържат с въже или да им се сложат специално предназначени за това мрежи. Целта е да се предпазят короните и клоните им от изпочупване от натрупан сняг през зимните месеци.
Последното косена на тревата се извършва, в зависмост от времето, обикновено в края на септември или през октомври, но ако есента е топла – може и в началото на ноември. Тревата не трябва да е прекалено ниска за да не измръзне: най-подходящата височина за зазимяване на тревата е 5-7 см.
Розите, особено чайно-хибридните не понасят ниски температури и трябва да се зазимяват. Зазимяването става от средата на октомври до началото на ноември. Ниските рози се изрязват на около 30 см височина и се покриват с почва на купчина около всяко растение висока 20-30 см. Ако зимата е много студена или безснежна, могат да се поставят допълнителни затоплящи материали като сухи листа, борови игли, смърчови или борови клонки, прегорял оборски тор. При розите с високи стъбла (например 1-1.50м), стъблото както и короната трябва да се обвие с някакав по-плътен плат или зебло. Отгоре короната се покрива с перфориран найлон, зебло или амбалажна хартия за да може да влиза въздух. Ако розата е с повече стъбла, първо трябва всички стъбла да се приберат и завържат. Катерливите рози не се зазимяват тъй като са студоустойчиви.
Ако все още не сме засадили пролетните сезонни цветя и есента е топла, можем да го направим и в началото на ноември. Пролетните цветя: незабравки, силене, парички цъфтят от март до май-юни, когато се сменят с летните. Теменужките цъфтят както през зимата, така и през пролетта, така че ако са посадени през есента могат да придадат цвят и свежест на градината и през зимата. Декоративното зеле, брасика също е ефектно от късна есен до късна пролет. Пролетните сезонни цветя са много ефектни и в сандъчета и съдове, но трябва да се има пред вид че по този начин могат да измръзнат по-лесно, отколкото ако са посадени в земята. Разсадът не трябва да престоява дълго изваден, за да не увяхва. На местата , където ще се засаждат цветята почвата се прекопава предварително на дълбочина 20 см, разбиват се буците, смесва се с пясък и прегоряла оборска тор до получаването на финна смес. След това мястото, кадето ще се засаждат цветята се подравнява с гребло. Засаждането става с малка лопатка или садило. Дупките се правят достатъчно дълбоки за да може удобно, без притискане и подгъване да влязат коренчетата. След това почвата около тях се уплътнява добре. След засаждането се полива обилно с лейка или с маркуч на слаба струя. Първото поливане се прави поотделно на всеки корен. Растенията се засаждат на редове шахматно, на разстяние 10 – 15 см, съобразявайки се с формата, която правим: да няма празни места и разкривености.
Предпазване на растенията от студ и измръзване
Снегът осигурява вода, поливане за растенията, както и изолация от студ. Но дебел сняг последван от тежък студ може да повреди растенията. Така че където е възможно, дебелия слой сняг върху тях е добре да се изтъни.
За да предпазим от измръзване по-нежните и нетолкова зимоустойчиви видове, можем ди ги засадим на завет:например пред стена или на слъчев склон. Нежните катерливи и увивни растения могат да са посадят до стена на къща, където е по-топло отколкото, например, ако са до оградата в градинта; или ако са в контейнери, могат да се преместят на закрито или по-топло място.
Чувствителни растения, които са засадени до храсти или жив плет на завет увеличават значително шансовете си за оцеляване. Например храст или жив плет с височина 1.5м намалява скоростта на вятъра около 50% за растения на 7-8 м от него.
Розите, както и другите храсти не бива да се подхранват с торове през късната есен, защото това стимулира развитието на нови клонки, които могат да измръзнат. Многогодишните цветя, например, можем да покрием с мулч или листа, който осигуряват защита на корените. През зимата растенията трябва редовно да се проверяват и тези които студът е повдигнал трябва да се утъпкват обратно в почвата.
Друг един начин за “затопляне” на корените на дърветата и храстите е като се разстели пласт с дебелина 10-20см под растенията. За “затоплящ материал” могат да се използуват компост, угнил оборски тор, дървесни стърготини или кори, смърчови клонки и тн/други органични материали.
Увиването на растенията със зебло, текстил или няколко слоя вестник, например, може да защити надземните части. Ако около растението добавим слама или суха папрат под текстила или вестника, се осигурява допълнителна изолация. След като температурите се покачат трайно над нулата, тези покрития могат да се премахнат. Малките храсти и дървета растящи в райони с температури по-ниски от техните нормални изисквания могат да се защитят като около тях се поставят рехави мрежи от връв или тел и след това се покрият със сухи листа и слама. Ако отгоре се постави и найлон, той ще защитава от валежи. Алтернативен и по-лесен начин е сламата да се постави между и зад стъблата преди да се покрият отгоре.
Когато искаме да предпазим само индивидуални малки растения, можем да ги захлупим, например, с подръчни материали: голяма саксия, буре,ведро, по-стабилен кашон.
