Като напомняне за изчезващата и застрашена природа много съвременни автори създават проекти намиращи са на границата между ландшафтната архитектура, концептуалното изкуство и екологията, интерпретирайки идеята за гората като жива растителна система или използувайки алтернативни нейни репрезентации. В някои проекти се акцентира върху идеята да се проучи историята на пространството и да се активира историята, да се осигурят условия за растеж и да се покаже промяната на определен вид ландшафт на поколенията напред. Други наблягат върху изкуствеността, върху ярките цветове и иновативното използуване на изкуствени материали, върху избирането на един аспект и «изкълчването» му докато изцяло се промени възприятието за него.
Forest Gallery, Taylor TCL (Taylor Cullity Lethlean), Carlton, Australia, 2000
Горска Галерия, на Тейлър Кулити Летлийн в Карлтън, Австралия, 2000
Горската галерия, която е част от Victoria New Museum разделя Музея на две. Проектът Forest Secrets/Горски Тайни изложен в галерията разказва за скритите истории на горите в планината Виктория. Галерията приютява около 8000 дървета и растения или това са над 120 различни вида. Високите дървета, които в момента се намират в пространството са били спасени от пътни работи източно от Мелбърн и за да ги приюти, покрива на Галерията е бил вдигнат до височина 35м в най-северната си част. Горската галерия е също така място, в което има около 20 различни гръбначни животни включително змии, птици, риби и жаби.
Предназначението на изложбата е да разкаже многобройни истории за живота в гората и как този жизнен ландшафт се променя през времето. Тя е разделена на пет зони, представляващи специфични фактори на промяна вътре в гората: вода, земни процеси, климат, огън и човешка интервенция. През стъклените врати се влиза в живо пространство изпълнено с папрати, водопади и растения от тропическите гори. Сезонните промени като цъфтене на цветя и зреене на плодове могат да се наблюдават в галерията. Според местните аборигени, има седем сезона свързани с жизнения цикъл на животните и растенията.
Следвайки пътеката, минаваща под поточе, може да се наблюдава как водата рисува и формира ландшафта. Във водата могат да се видят отблизо местни малки риби, жаби и други животни, а в гората местни насекоми и птици.
В едно открито пространство грамадни дървени стълбове се появяват за да демонстрират въздействието на огъня, който е едновременно деструктивна сила и в същото време е важен за обновяването на гората. Видеоматериал изложен върху един от стълбовете демонстрира ефекта на пожара върху хората и гората. Да се разбере какво е човешкото отношение към гората и как се използува тя е главната задача на изложбата за да може тя, гората, да се менажира умно.
Blue Sticks, Claude Cormier
Сини пръчки, Клод Кормие
Това е може би най-пътувалата концептуална шоу градина създадена до сега. Тя започва своя живот през 2000 г. по случай откриването на сезона на Международния градински фестивал в Jardins de Metis/Градините Метис в Рефорд Гардънс в Квебек. Последователно е инсталирана на няколко други градински събития, а през 2004 г. е показана в Хестъркомб Гардънс в Съмърсет. По случай сто годишнината на Хестъркомб Гардънс, екипът на Кормие е поканен да участвува в изложението. Което е много логично тъй като Blue Stick Garden е първоначално вдъхновена от двете уникални характеристики на мястото: Хималайския син мак адаптиран към местния микроклимат и смесените цветни бордери на оригиналната историческа Рефорд гардънс, създадена в началото на 20-ти век от Елси Рефорд. Синият мак е бил специалният и фаворит сред цветята и оттогава е цветето-запазена марка на Метис.
С намерението да създаде изцяло съвременно произведение в контекста на историческата градина, Клод Кормие избира за свое вдъхновение The Long Walk/Дългата разходка на Елси Рефорд. Дългата разходка е направена в стила на Гертруд Джекил, известната английска дизайнерка от началото на двадесети век. Пищни многогодишни цветя контрастират на фона на каменна стена и на редица от люляци, подчертавайки изгледа и създавайки забележително усещане за дълбочина.
Blue Sticks са използувани същите градински аспекти/елементи : алеята, цветната палитра и различните височини на многогодишните цветя, като в съвременната градината те са и изцяло променени. Кормие прави радикална интрепретация на традиционния Английски миксбордер. Вместо цвятя, той използува стотици четириъгълни пръчки, оцветени в синьо разположени близо една до друга така че да се получи монохроматичен ефект. Образът на синия мак превърнал се във флорална емблема на градината, е сканиран, разделен на пиксели и превърнат в колекция от дълги тънки пръчки. След това те са “посадени” така че да образуват абстракция на традиционния Викториански миксбордер. Пръчките се оцветени в нюанси с много малка разлика на синьо от три страни и в червено от четвъртата и цветния ефект, който създават е колкото семпъл толкова и изненадващ. Обяснението на Кормие е, че в природата такива вариации се срещат естествено дори и да останат незабелязани. Всичко в градината е уникално сетивно изживяване. Оптичният ефект върху посетителя е сензационно усещане за вървене през чисто синьо последвано от завиване наобратно на 180 градуса в другия край на градината и установяване с изненада, че всички пръчки са станали ярко червени. Това е семпло движение, но също така и запомнящо се, впечатляващо и оригинално, в което посетителят преживява алеята, лабиринта, тупиковия край и обратния завой. Разхождайки се през инсталацията, зрителят изживява и непрекъснато сменящи се изгледи и перспективи.
Lipstick Forest, Montreal 2002
Гора от Червила, Клод Кормие, Монреал, 2002 г.
Гора от петдесет и два ярко магентовочервени бетонови дървесни ствола доминира единия край на просторния Конгресен Център в Монреал. Тъй като Монреал е често сив и студен, яркия цвят има за цел да добави колорит в дългите зимни месеци, както и да подчертае жизнеността на града. Цветът също така е възхвала на градската козметична индустрия. Идеята за дървесните дънери се ражда от концепцията да се направи връзка между интериорната гора и градския уличен ландшафт, както и от практични съображения за правенето на интериорна градина. На екипа на Кормие е възложено да се създаде зимна градина вътре в Конгресния Център, над шосе, в обградено със стени пространство. Проектантите смятат, че ако използуват истински червени растения би било фалшиво и затова стигат до идеята да се създаде нещо, което е изкуствено но не е фалшиво. Тъй като имало страшна ледена буря, която повредила всичките сребърни кленове (Acer saccharinum) и не е било възможно да се режат никакви дървета, проектантите решили да използуват циментови стволове с реални размери, всеки с индивидуална форма. Целта е била стволовете да изглеждат автенични и истински.
Представените на предните страници изкуствени гори биха могли да ни вдъхновят да създадем уникално артистично пространство с достъпни средства. А описаните по-долу проекти да ни дадат няколко конкретни идеи за това.
Сини варели и стъклени буркани…
… ако се вдъхновите от проекта In Vitro на Nip Paysage. Той е провокация на въпроса съвременната гора не се ли е трансформирала в лаборатория, фабрика, супермаркет, музей или център за релаксация? Той задава въпрос на съвременното общество: дали не възприема гората главно като източник за набавяне на дървен материал? За да провокират възприятията на зрителя проектантите трансформират гората в пространство, което би могло да бъде лаборатория, фабрика, супермаркет или пък музей. В проекта Nip Paysage искат да подчертаят значението на гората като културно наследство. Затова В In Vitro Nip Paysage те подхождат към градинското изкуство от научна гледна точка: инсталацията е представена заедно със статистика, описание на местната флора и, експериментални съдове, съдържащи растителни издънки. Ели, посадени в сини варели, маркират алеята към инсталацията. Дървени пътеки пресичат проекта. Сини линии от плексигласови парчета като вени шарят пространството. Върху тях са монтирани метални конструкции. На метални рамки са подредени цветни стъклени буркани, пълни с борово сладко и елов клей. Инсталацията акцентира върху съхранението на генетичния код на шишарката, който символично е скрит в цветните буркани. Друга част от проекта, въглеродата зона, припомня драмата на изсичането на горите и пожарите. Тази зона метафорично въглеродната зона е трансформирана в детска площадка, по която са разхвърляни големи гумени топки-боровинки, които могат да се използуват за сядане и игра. Дали ще се потопите в сложната многозначност на визията, или просто ще заимствате някои елементи – и в двата случаи можете да разнообразите зелената зона около дома си с нещо изненадващо. А ако ви се прииска и да разкажете за замисъла на някой гост.
Ръждиви ламарини
С тях бихте могли да интерпретирате проекта Eucaliptus на Тейлър Кулити Летлийн. Красивите метални пана са подредени така, че заедно да образуват формата на евкалиптово листо. Перфорациите представляват увеличени микроскопични форми, напомнящи структурата на евкалиптовата клетка. Вертикалността на паната е асоциация с начина, по който листата на евкалипта застават спрямо слънцето – адаптация в горещия и сух климат срещу загубата на влага. Светлината, преминаваща през дантелените пана, проектира плетеница от тъмни и светли петна върху червената земя, която напомня фината прозрачност на листата. Инсталацията непрекъснато отваря и затваря пространства. Траекторията на паната е подчертана от синусоидна зелена ивица от млади евкалиптови фиданки, загатваща за любовта на този вид растение към водните потоци. И без да следвате строгота логика на тази градина, можете да фантазирате с перфорирани метални листове, дори и ръждясали и необработени за външни условия – ефектът на ажурност със сигурност ще създаде красива динамика.
Рибарски въдици
После можете да разказвате, че се откраднали идеята от Моника Гора – едновременно ландшафтен архитект и концептуален артист, размиващ границата между двете. Тя си играе с идеята за изкуствената светлина, аморфните форми, значението на природата и ценността на боклука. Почти всичките й творби съществуват извън галерийните пространства, най-вече на обществени места. Има слабост към ярко оцветени и изкуствено осветени предмети. В инсталацията Vertical, направена за Фестивала Шумон, сто деветдесет и пет рибарски въдици са “посадени” и покрити с катерливи растения. Те са представени като “нов вид подпори за отглеждане”. Дали няма да се откажете от риболова?
Пластмасови бутилки
Ансамбълът от пластмасови бутилки, нанизани около дървени колове, е вдъхновен от система за пречистване на водата от 1998 г. Така че, събирайте ги – градината ги чака!