Скулптурата в градината може да бъда много повече от бетонови ангелчета. Добре ситуираната и подбрана скулптура може да превърне красивата градина в магическо място. Могат да се подберат абстрактни предмети или парчета от естествени материали, да се възложи на професионалист съответно скулптура за конкретно място в нея, или да си направим сами land art, например от паднали дървета или изхвърлени от морето предмети. По-едри парчета камък, гравирано дърво или бронз могат да “населят” и вдъхнат живот на обкръжението си. Дори каменен фрагмент с гравирана в него дума или ред поезия може да превърне един сенчест ъгъл в градината в богато на значение и асоциации място.
Не бива обаче да прекаляваме с количеството на изкуството в градината. Ако произведенията са прекалено много, тя ще се превърне в скулптурен парк или в галерия наоткрито. Въздействието на отделните произведения ще се загуби в изобилието, така че, трябва да се внимава.
Разположение/ситуиране на изкуството/скулптурата в градината
Част от въодушевлението от изкуството и скулптурата в градината се случва когато се разхождаме из нея. Затова е много важно произведенията да се ситуират добре, така че разходката да се превърне в пътешествие на открития. Незабележителна група дървета се превръща в магически фон ако пред нея е разположена каменна фигура или абстрактен обелиск; поглед към скулптура, наполовина скрита от листа подканва към/предизвиква проучване/да се разгледа.
Скулптурата се съчетава много добре с водата в градината. Разположението на почти всяка скулптура в близост с вода освен че увеличава въздействието му, често създава илюзията, че цялото произведение се движи. Ако искаме да имаме артистични ефекти в градината, това е съвсем реално и достъпно. Дори и в най-малките и минималистични градски градини може да се експериментира с възможностите на съвременното осветление: например ленти от син неон или проекции на образи върху бели стени.
Тъй като все пак природата е най-великия художник от всички, можем да оставим места в градината, където непретенциозната артистичност на природата може да се съзерцава и да и се наслаждаваме. Можем да се вдъхновим например от Джеймс Търъл, който поставя малки постройки без покрив в ландшафта за да могат да се напблюдават променящото се небе и светлина или оставя празна стена или парче земя, засадено просто с трева, където сезоните “рисуват”.
Начини да се сдобием с изкуство в градината си
Един от вариантите да имаме изкуство в градината е да си купим нещо готово, което ни е харесало. Добре е да предпочетем работите на установени вече творци, но ако не можем да си го позволим можем да открием страхотни неща из малките галерии или на изложби на студенти и млади творци. Друг начин е да наемем скулптур: тогава удоволствието от сътрудничествота между собственика, скулптура/твореца и спецификата на мястото е много голямо. Препоръчва се да се избере творец, който е чуствителен към локалността и ще използува форми и материали кореспондиращи на мястото, за да може произведението да “принадлежи” на мястото, а не да изглежда “парашутирано” от някакво външно пространство. Съответно, ако живеем в периферията на каменна кариера или пък в забързан град, градината и скулптурата в нея ще са много различни. Дизайнерът Иван Хикс, например, трансформира една градина използувайки само камъни и ръждясал метал, намерени на мястото. Ако едно дърво в градината ви или в съседство бива съборено от буря, дървесината му може да даде нов живот на една скулптура.
Някои намерени предмети са достатъчно интересни сами по себе си дори без артистична интервенция. Архитектурни фрагменти, дървета с необичайна форма, интересни части от ръждясала машинария могат да придобият скулптурна стойност. Това е първата стъпка ако искаме ние самите да сме творците. Ако формите на материалите са интересни и ги ситуираме правилно, играта на светлина и сянка ще свърши останалото. Трябва да се опитва и експериментира с такова нетрайно изкуство използувайки различни предмети: бутилки, вази, къмъни вариантите и възможностите са безброй. Можем и да правим и по-малки и по-декоративни предмети. Например полилей от любими камъчета, изжулени от пясъка стъкла висящи на корда, или звънящи на вятъра предмети от дърво, стъкло или метал.
Изкуството в градината ни може не само да краси мястото, то може да бъде и полезно. Ако сме притеснени с мястото или вече притежаваме няколко фигуративни или абстрактни неща защо да не помислим за практични предмети като потенциални произведения на изкуството. Може да се наеме скулптур, който да направи пейка или маса или да гравира парче плоча с думи или образи и после то да се постави на крака. Дори на традиционните градински постройки като беседки може да се придаде свеж артистичнен привкус. Могат да се поръчът и малки детайли/произведения като слънчеви часовници или хранилки за птици, които в същото време да са произведения на изкусвото. Архитектулни детайли в градината като мостчета, пейки и тн, както и настилките в нея също могат да са много артистични.
Малката Спарта/Little Sparta, Шотландия на Иан Хамилтън Финли
Малката Спарта е едновременно градина и произведение на изкуството. Създадена е от Шотландския “бетонов поет” Иан Хамилтон Финли и жена му в изоставена ферма близо до Единбург, Шотландия. От 1966г. насам те правят ландшафтна градина с храмове, сгради, сатуи, пещери, урни, колони, крайъгълни камъни и плоскости много от които с изписани на тях текстове с дълбоко класическо звучене. От тогава Little Sparta е била разширена и доразвита, като е оформена като серия от пространства включително седем различни тематични градини и сектор който се казва ‘Английски парк’. Градината обединява култивираното и дивото, тя е артистично сливане на поетични, скулптурни и природни елементи. За да призове “суровата мощ” на природата и да ре-установи/реабилитира значимостта на поезията и изкуството в ежедневието и света, Малката Спарта е изобилно наситена с образи на напобедими Антични богове. Първоначалното име на градината е било Stonypath. По-късно Финли я преименова, като идентифицира себе си и мястото, където работи с борбения дух на Спарта.
Градината обединява поезия, философия, история, градинарство, скулптура и ландшафтен дизайн. Като поет и философ, Финли знае каква е силата на езика и на изкуството за формирането на възприемането на света от хората и дори за подтикването им към действие. В градината той съчетава «сбитостта на бетоновата поезия и елегантната простота на класическия надпис». Той обича надписите: “изписва”/написва създадени от него думи или взети назаем фрази върху реални обекти, а по този начин и върху света. Емблеми и принципи/максими на водещи мислители на Френската революция, които са подкрепяли древните Римски добродетели, както и на Русо и неговата философия за семпъл, пасторален живот се срещат често като елементи и акценти, украсяващи пътеките, горските просеки и откритите изгледи/перспективи. На всеки завой в Малката Спарта пейки, камъни, обелиски, декоративни съдове, мостове, основи на колони носещи думи или надписи изнедадват посетителя. Съчетанието между думите, предметите върху които са изписани и ландшафта, в който са ситуирани създава място и атмосфера, стимулиращи ума да премине “отвъд погледа и докосването”. Наричат Финли идеалния градинар, тъй като той е поет, превърнал Little Sparta в издържана и много сетивна поема/стихотворение.
В градината са участвували огромна мрежа от сътрудници: майстори каменари, градинари, скулптури, керамици, фотографи, хора на изкуството и науката. По-голямата част от работата на Финли следва класическите традиции на градината като място на оттегляне от корупмираността на света, провокиращо поетична, философска и политическа мисъл, както и естетични и морални ценности, но също и място което вдъхновява морална кртичност. Тя критикува съвременните културни ценности. Смят Малката Спарта за метафора на Западната култура тъй като тя обединява разнообразни цитати от пре-Сократовата философия, илюстриращи възгледа върху света, минава през метаморфозите на Овидий, изкуството на Poussin и поезията на Vaughan, до философията на Френските революционери. ІІ-та световна война, морето, флотата и съвременния Шотландски рибен занаят са също сред метафорите и изворите на вдъхновение в градината. Със своите морални, философски и поетични намерения градината на Финли е призната за “крайъгълен камък” с интернацонално значение.
Prospect Cottage (аз не съм сигурна как точно да преведа името на градината) на Дерек Джарман, в Дънджънес, Англия
Градината на режисьора Дерек Джарман в Дънджънес на Англиийския южен бряг е един от най-добрите примери за използуване на останки изхвърлени от морето на брега. Derek Jarman е привлечен от мястото заради изолирания му характер: градината е направена около малка дървена рибарска къща на един каменен плаж на Английския Южен бряг в близост до атомната/ядрената електроцентрала в Дънджънес. Градината пред къщата е по-геометрична, частта зад нея е по-експериментална. Никъде няма огради, стени и прегради, градината се слива с каменистия плаж.
В градината си Джарман използува избеляло дърво, камъчета, фрагменти от ръждясали метални предмети, които са подредени като съвременни спирални и каменни скулптури на кръгове на плажа, покрит с обли камъчета. Той също събира стари рибарски принадлежности/такъми, счупени градински инструменти, изхвърлени от морето дървета и железни предмети, които използува за подпори и градински скулптури. Джарман казва, че “е инвестирал в неговите камъни цялата сила на Авбъри/Avebury”; че е прочел всички мистични книги за кръгове и е направил неговите според тях. И в неземния и красив ландшафт на Дънджънес големите кръгли легла и скулптурите от изправени камъни, наречени още ‘драконови зъби’ са придобили магически качества. Тотемичните и уникални скулптури на Дерек Джърман, направени от камъчета и плуващи останки от корабокрушения са съчетани с неговите нетрадиционни растителни комопзиции. Джарман е бил неопитен градинар, което комбинирано с неблагоприятните условия в Дънджънес е давало малка надежда да се получи градина. Но с помощта на приятели и използувайки местни растения той успява. Очарованието на градината се засилва от ярките макове, невени, ириси в съседство с не толкова изненадващите и по-неутралните сантолина и морско зеле.
На градината са правени много имитации, но този “градински стил” е успешен само в случаите когато предметите имат някакво местно/локално или лично/персонално значение. Дерек Джарман е използувал градината за снимането на филма си The Last of England, an allegory on the social and sexual inequalities in England under Thatcherism. И е посветил голямо количество лично време за да я направи.
