Най-общо казано, има два подхода за обособяването и контролирането на пространството. Единия е минималистичния, при който се предпочита едно “незатруднено”, непрекъснато пространство, а при другия подход се създават индивидуални пространства вътре в едно голямо: стаи и места в градината, всяко от които има определена функция: сядане или хранене, игра, отглеждане на плодове/зеленчуци. “Разделянето” на пространството допринася и за внасянето на многобройни градински елементи, а вътрешните стени за увеличаване на визуалното възприятие. Добре проектираната градина е като магическо пътешествие с нещо ново случващо се на всеки ъгъл, с изгледи водещи към визуални акценти и задънки. “Разделянето” на градината може да съчетава и практичното и естетичното. Например, дори един обикновен треяж (декоративна дървена решетка, която може да служи за опора на увивни и катерливи растения) може да скрие нежелана гледка.
Разделянето на голямото пространство не само оформя допълнителни пространства, но също и контролира начина, по който да преминем от едното пространство/място в другото. От гледна точка на дизайна, когато човек гледа към преграда се създава чувство за мистерия ;напрежение когато я доближава и след това изненада, след като бариерата е премината и се открие нова гледка. Ако крилата на преградата стърчат от двете страни на алеята, оформяйки тясно пространство, тогава чувствата за напрежение, мистерия, и изненада се засилваи. Когато крилата са в една линия, се създава геометрично усещане. Разместените прегради дават усещането за зигзагиране из градината.
Комбинациите и начините на разделяне на пространството са много на брой, както и материалите, от които могат да се направят преградите/разделителите. Преградите могат да са тухлени, каменни или покрити с мазилка стени, дървени огради или ажурни треяжи, строго подрязани живи плетови или пък храсти в естествената им форма, полупрозрачни стени или пък декоративна водна площ с вертикални струи или водна завеса.
Избора на преграда трябва да кореспондира/съответствува с цялостния дизайн на градината, както и да е съобразен с бюджета и. Например, един треяж е доста по-евтин от една стена. Стените не изискват поддръжка, но са скъпи да се направят. Треяжите и параваните могат да са евтини и мобилни. Но ако са дървени, редовно трябва да ги боядисваме тъй като се амортизират от атмосферните условия. Растителните прегради, храсти и живи плетове са на средна цена и придават есествен вид на градината. Но изискват време за да порастат, а и редовно подрязване и поддръжка след това.
Цвета на преградата също е важен. Трябва да се има предвид, че син разделител: параван, треяж, стена се слива със заобикалящото. Също така да се има предвид че много яръкия цвят не е най-подходящия фон за растителността. Тябва да се мисли най-вече за преданзначението на преградата, което е да разделя пространсвото без да се натрапва. Ситуирането на разделителите в пространството трябва да е съобразено с мащаба на градината. В една малка градина може да има нужда само от една преграда, разположена може би от едната страна. Много полезно би ни било ако разполагаме с няколко свободни треяжа, паравана или панела, които да местим из двора за да видим потенциалния ефект преди да ги фиксираме на окончателното им място. Златното правило според древните гърци, че иделната точка, в която да се раздели визулно една линия е между една трета и три четвърти от нейната дължина може да ни бъде от полза. Например, най-общо, ако двора е правоъгален с къщата разположена от единия край, на две трети от двора в близост до къщата и една трета от далечния и край е перфектното място за поставяне на преградата или за слагане на пейка или акцент. Това е място за пауза, за смяна на посоката и изобщо “гореща” точка, която добавя интерес в градината.
Ако използуваме принципите на напрежение, мистерия и изненада в градината можем да засилим тяхното въздействие , ако включим и порти, арки или перголи. Един проход под арка или свод между две градински стаи, разделени от две крила от прегради може да подсили усещането за напрежение. Порта, пък между градински стаи ни кара да направим пауза докато я отворим. “Лунната порта” е едно от най-изкушаващите визуални средства: тя може да бъде кръгъл отвор в стена, който позволява да се вижда през него, но не и да се пристъпи в пространството отвъд, или пък кръгло оформен отвор в преграда. Надзъртането е винаги дразнещо и изискващо да се проучи какво се случва отвъд.
1.Дори и в най-малкия двор, единично стена или треяж ни карат да минем покрай нея. Тя скрива пространството зад нея и веднъж премината ни дава възможността да открием различно/друго място, особеност или зрителен акцент.
2. Дизайна на градината може да се подчертае и подсили от пътека, която върви от едната страна на градината, обръща се на прав ъгъл през пространството, минавайки зад преграда и след това се обръща отново на прав ъгъл, преразделяйки пространсвото и изчезвайки от погледа.
3. Освен прави, разделителите/преградите могат и да са извити. Това лесно може да се направи, например, с растителност, която да се подреже в съотвената форма, или пък със стена. Извивките могат да се поставят противоположно една на друга или серпентинообразно и формите могат доълнително “да заградят” някакав акцент като водна площ или статуя например.
Ако искаме да дефинираме пространсво без да блокираме погледа, ниските градински стени са много ефективни.
Пролуки в храстовата/живата преграда позволяващи изглед/гледка без да дават възможност за физически достъп създават усещане/чувство за затворено, обградено, интимно пространство, което не е твърде забранено и подканва към надничане. Като прозорец в стена, те позволяват да се види съответно навътре или навън.
Архитектурните елементи могат също да се използуват за да създадат чувство на интимност в една външна стая. Допълнителен ефект/полза е че една стена или ограда може да удвои градинското пространство когато то е малко предлагайки и възможността за вертикално озеленяване с увивни и катерливи растения и висящи контейнери. Ако сме вътре в разделеното пространство и ако го погледнем на план ще бъдем удивени колко малко е то всъщност.
