Като плод на коренно различна цивилизация, култура и философия, китайските градини са много различни от европейските. Една често използувана “градинска стратегия” е била да се вземат назаем пейзажи, т.е. да се освободи пространството на градината към външния пейзаж. Друго много характерно за китайските градини е че комбинират ландшафт, картини и стихове: градините с планините, скалите и дърветата в тях имитират начина по който те са отразени в пейзажите, а често в тях има и поетични куплети и надписи. Композицията на градината е така направена, та посетителя да има усещането, че се движи сред триизмерна картина. Градината е място за самостоятелно или групово съзерцание на природата. Целта е да осигури духовен подслон за човека, отделна реалност на цялостност и естетично удоволствие, далеч от всекидневния живот и стреса и близко до истинската същност на човека, до природата. (Построяването на градина е било начин да се провъзгласи състоянието и вкуса на собственика на широката публика. Като всяко произведение на изкуството, китайските градини имат имена. След завършването на дизайна, собственика събирал гости, роднини, приятели и всички предлагали имена, които да са свързани с намеренията/идеите на проектанта и с традициите на литературата, философията и изкуството.)
Освен да изразят задълбочен поглед върху света и мястото на човека в него, да доставят чисто естетично удоволствие, градините са композирани така че да са удобни да се живее в тях и да им се наслаждава човек. Има места където се приемат гости, наблюдава се луната, свири се музика, рисува се, калиграфира се, пише се, правят се церемонии и тържества, релаксира се и се съзерцава, наблюдават се сезонни цветя, яде се навън….
Композиция на китайската градина
За разлика от японските градини, където камъните, мъха, иглолистните дървета и сухи потоци са изрядно подредени и всичко изглежда перфектно, китайските градини са объркващи и наситени, има доминиране на големи купчини камъни или пък струпване на сгради в многобройни, често много малки пространства. Реалната големина на градината е била по-маловажна от преживяването, което създава. Дори много големи градини, като императорските, са всъщност лимитирани, но дори и малки градини са така проектирани, че човек всъщност да не може да прецени реалната им големина. В градината посетителя се води от дизайна: пътека, алея, мост, тунел, павилион, кула така че да се движи към определени точки за наблюдение. Китайската градина не може да се види и изучи изцяло от една точка, тя се състои от отделни части , често изолирани които трябва да се откриват постепенно и посетителя да им се наслаждава докато се разхожда в градината, следвайки пътеките, минавайки пред тунели, достигайки павилион от които се открива страхотна гледка. Целта на градината е да въздействува върху всички сетива; визуално се разкриват последователно приятни изненади, има текстури които се нуждаят от докосване, аромати на цветове и кори, шум на листа и вода.
Целта при проектирането на китайската градина е тя да е завършена, да има единство и съгласуваност, нищо да не липсва, независимо колко е малка, както и да няма нищо излишно, ако е голяма. В градините се използуват “скриването” и “разкриването” за да се създаде чувство на мистерия, използуват се любопитството, чудото, изненадата. Те се постигат чрез асиметрия, липса на прави линии и изненадващи промени на перспективата чрез коридори и алеи Според градинските стратегии, градината не бива да се вижда изцяло още от входа, от началото. Затова хълм, стена или гъсталак се използуват да я скрият и разкриването да стане стъпка по стъпка. Алея води към скритата част позволявайки само частичен поглед.. Неспособен да установи реалната големина на градината, посетителя има усещането за неограничено пространство и безкрайни серии от нови възможни сцени при повторни посещения.
Дори и най-малките градини наподобяват видовете и странностите на природата, според китайците, колкото по-малка на размер репрезантацията на природата, толкова по-магически и митични качества има. Скалите и камъните символизират планините, потоците са реки, басейните – езера, храстите символизират гори, площите покрити с мъх – равнините, има и миниатюрини дървета.
Елементи на градината
За китайското изкуство е важна спонтанността, която в градинския дизайн се изразява от камъните/скалите. Те са използуват едновременно като скелет/структура на градината и като скулптури. Има два вида скали: легнали и изправени. Първите са струпани за да направят хълмове и планини. По-големите вертикални и с по-интересна форма камъни са били смятани за паметници, статуи, обелиски, които израстват естествено от обкръжението си. Избирането и ситуирането на камъните на правилното място е било обикновено бавен процес.
Мекотата на водата уравновесява твърдостта/солидността на скалите, и едновременно с това отразява постоянно променящото се небе. Освен това водата в градината символизира и огледалния принцип. Според китайците огледалото отразява спокойствието на вселената и цялостта, символ е на будния, чист ум. Обикновено в градината има централно езеро и няколко излизащи от него потока. Златните рибки и мандаринската патица са най-често отглеждащата се в тях флора.
Растенията в градината също се използуват като символи. Тъй като бамбука представлява силен, но гъвкав характер, се използува във всяка традиционна китайска градина. Боровете символизират дълголетие, постоянство, упоритост и достойнство. Лотуса символизира чистота. Цъфтящата слива е един от най-важните аспекти на китайската градина, представлява обновяване и сила на волята. Хризантемата символизира великолепие, божура – богатсвото и силата, а банановите дървета се използуват заради приятното им шумолене по време на вятър.
Настилките в градината включват както сложни и богати десени, така и семпла опесъчена настилка.Архитектурата на градината се състои най-вече от павилиони и от външни и вътрешни стени.
Разнообразието от декоративни елементи подчертават и засилват ефекта на градината. Има решетъчни отвори, калиграфирани в скалите и стените надписи. Ландшфтни прозорци рамкират изгледи в градината, като формата на отвора служи като рамка на “взетия назаем” пейзаж отвъд стената По този начин се обогатява градинския пейзаж като се рамкира реалния ландшафт извън пределите на градината в илюзорна “картина” вътре в градината.
