Розите са били любими растения още в древността. Те са много на вид, разпространени са от най-северните райони чак до тропиците, но най-добре се развиват в топли и с умерен климат места. Ако климата е горещ могат да цъфтят непрекъснато през цялата година. Розите са възхвалявани от години заради техния аромат. Интензитетът му е различен през различното време на денонощието, при различна въздушна влажност и възраст на цвета. Някои видове, особено от катерливите и увивните могат да парфюмират цялата градина. Началото на селекцията на розите започва от древността. Розата е може би растението с най-много вариетети, засега около 25000. В резултат на векове селекция и хибридизация сега имаме разнообразие от форми с различна големина на растението, различна форма, големина, багра и аромат на цвета, време и продължителност на цъфтене и т.н.
Видове рози и подреждане/засаждане/аранжиране в градината
Като единично растение за акцент в градината може да се използува красива храстовидна роза с елегантен силует и обилен цъфтеж. Много подходящи също са щамбовите рози – това са голи стъбла с височина от 30 см до 2 м с присадени на върха им рози. Много ефектно е, например, високо стъбло с присадена на него увивна роза, на която клонките се спускат до земята или стъбло, на върха на което розата е оформена като цъфтяща топка.
Розите могат и да се аранжират по много различни начини, което дава възможност да се изберат подходящи видове за всеки кът от градината и да се създаде всякакав стил и настроение. Важно е да се подберат подходящи по силует и структура видове: храстовидни, миниатюрни (с височина до 20-30см), увивни или катерливи рози. Можем, например, да си направим “минирозариум”, ако засадим различни сортове рози в ивици/лехи или геометрично: в кръг, квадрат, правоъгълник. А можем да подредим розите и пейзажно в градината, така че де се оформи живописна растителна група или периферия на градината. Те могат да се засадят като “чиста” група, само от рози. А могат и да се комбинират с храсти или с многогодишни цветя и да се търси взаимно допълване или контраст или да се удължи периода на цъфтеж, ако цъфтят по различно време. Интересно е също съчетанието на рози с ароматни растения и подправки като розмарин, лавандула, босилек. Ако съчетаем рози с вечнозелени растения, се скриват голите им стебла през зимата. Увивните и катерливи рози прикрепени към дърво или висок храст могат да ги превърнат в привлекателни акценти. Освен че са красиви, увивните и катерливи рози могат да скрият непривлекателни части на стени, огради и колони. Те могат да се комбинират и с други увивни и катерливи растения, например клематис, или текома за обогатяване и удължаване времето цъфтеж.
С някои видове рози, които могат да се подрязват, може да се оформи ефектен жив плет или стена. Тъй като няма вечнозелени рози, плетовете нямат целогодишен преграден ефект (освен с бодлите си през зимата).
За площи покрити с настилка, за тераси или като акцент в градината могат да се използуват рози, засадени в съдове . Подходящи са гъстите храстовидни и компактни сортове. Дори и високите увивни и катерливи рози могат да растат в големи съдове, например бурета. Миниатюрните рози са особено подходящи за засаждане в сандъчета и съдове самостоятелно или съчетани с други ниски растения. Съдовете трябва да са огряти от слънцето през по-голямата част от деня.
Засаждане на розите.
Розите се развиват добре и цъфтят обиклно, когато са засадени на слънчеви места с богати и добре-дренирани почви. Добре е да се избягват северни и незащитени от силни ветрове места. Също така преди засаждането почвата трябва да се прекопае поне на 20 см дълбочина, а след като се засадят, розите да се наторят отгоре с оборски или комбиниран (азот, фосфор и калий) тор, който постепенно да стигне до корените.
Най-добре е розите да се засадят наесен или напролет, когато са на “гол корен” т.е. преди или след като листата им са опадали. Така прихващането и аклиматизацията им към новото място е по-лесна отколкото ако се засаждат като контейнерни растения през активния сезон.
Преди засаждането, корените на розите се подрязват малко за освежаване, както и се премахват счупените и повредени корени. Добре е преди засаждането да потопим корените в торов разтор или поне да ги накиснем във вода. След това, внимавайки да не ги подгънем, ги поставяме в дупката и ги посипваме с рохкава почва. След засаждането се полива обилно. При есенното засаждане се изрязва горната част на растенията на височина 35-40см от основата, за да се улесни засаждането и зазимяването им.
Миниатюрните рози се подрязват на височина 20 см. Едновременно или скоро след есенното засаждане може да се направи зазимяването. Зазимяването става от средата на октомври до началото на ноември. Ниските рози се изрязват на около 30 см височина и се покриват с почва на купчина около всяко растение висока 20-30 см. Ако зимата е много студена или безснежна, могат да се поставят допълнителни затоплящи материали като сухи листа, борови игли или клонки, прегорял оборски тор. При щамбовите рози и розите с високи стъбла (например 1-1.80м), стъблото и короната трябва да се обвият с някакав по-плътен плат или зебло. Отгоре короната се покрива с перфориран найлон, зебло или амбалажна хартия за да може да влиза въздух. Ако розата е с повече стъбла, първо трябва всички стъбла да се приберат и завържат. Друг начин за зазимяване на щамбовите рози е като се засадят малко косо през есента и после се наведат и закрепят така че стъблото и короната да полегнат над почвата за да могат да се покрият с почва. Катерливите рози не се зазимяват тъй като са студоустойчиви.
Към рутинните грижи, които трябва да полагаме за розите през вегетативния сезон са: разрохкването на почвата на дълбочина 5-10см на всеки 2-3 седмици, премахването на плевели, изрязването на прецъфтелите цветове. Много важно за красивия вид на розите е подхранването. Наесен или напролет преди окопаването се препоръчва да се наторият с оборски тор. През късната пролет и лятото за да се стимулира изобилно цъфтене се торят с течни органични или с минерални торове на всеки месец. При поливането на розите се препоръчва да се поливат по-рядко, но по-изобилно отколкото често и по-малко, за да се навлажнят добре корените им.
Източник: списание “Брава Каза” бр. 10/2006г.
