С развитието на техническите знания през 19 и 20 век отношението на човека към природата и земята се променя. Целта на работите/творбите на някои environmental artists и ландшафтни архитекти от края на ХХ век е да осъществят по-близък контакт/диалог между хората и природата с цел да ги “реинтегрират” обратно към техния биологичен произход и да съживят връзката на човека със земята. Целта на тези съвременни градини и ландшафти е да съживят биологичната, културната и духовна връзка на човека със земята, тъй като живота на всички живи същества е тясно свързан с нея. Тя е източник на живот, защото произвежда храна и дава подслон. Също така ни напомня за историческото ни минало и праисторията. Някои проекти използуват самата почва като материал, подчертавайки идеята, че земята е в основата на всичко. Те наблягат на директния контакт с почвата като среща и сътрудничество между човека и земята.
Други работи са загрижени да подсетят хората за плодородността на земята и да направят човека зрител и участник в цикъла на живота, да възобновят традиционната продуктивна връзка между хората и земята. Освен това тези проекти целят да ни провокират да усетим естествените процеси, да ни напомнят че нищо не е независмо и че всеки предмет във вселената трябва да се възприема като част от система и във връзка със своето обкръжение. В тези проекти/градини земята е превърната в изкуство, а създадените ландшафти са уникална форма на пейзажа: едновременно постмодерна и древно артистична. Тези ладншафти/градини представляват противоположност/контраст на постиндустриалните терени и на индустриализацията. Най-често проектите се реализират на изоставени или запустели места, което позволява да се преоткрие древното знание за вързката меджу пространството, времето и изкуството.
Житни партери, Ферандо Карунчо
В своите “Житни партери” в една ферма в Североизточна Испания Fernando Caruncho преплита съвременен ландшафт, минимализъм и древно земеделие с идеята за плодородната функция на земята. А също и класическо влияние: мавританско и ренесансово, както и изтънченост,простота, геометрия и светлина. Освен че има многопластов замисъл, градината е и пространство предизвикващо медитация и размишления. Почвата във фермата е била изтощена след векове интензивно обработване и за да реставрира един хилядолетен пейзаж , Карунчо насипва 16000м3 плодородна почва. Концепцията за житото като една от най-древните култури отглеждана от човека е реализирана с житния партер. Той е геометричен и семпъл и олицетворява основното за Средиземноморския пейзаж в район, който произвежда жито, маслини и вино още от античността. Житото е съчетано с водата и земята; кръгла водна площ е задънка на алеите в житните партери. Въпреки че градината не се опитва да имитира/копира древен образец, тя би могла да е била там от незапомнени времена, тя е “първичната” градина. Обединявайки естетиката на Карунчо, историята на ландшафта и методите за напояване на древното земеделие донесени от маврите, градината създава чуството за ред и баланс, за постоянство и история. В началото на пролетта светлозеления житен партер наподобява английска морава. Колорита и текстурата в градината идват и от златните жита, сребристосивите маслинови дървета и тъмнозелените кипариси със скулптурен силует и тъмна сянка. Маслините и кипарисите са засадени в строги линии и когато слънцето е ниско, хвърлят дълги, “подредени” сенки върху тревните алеи и житото.
Останалата част от градината също подчертава идеята за плодородието. В страни от житния партер, четири водни площи са ситуирани в тревата и обградени от малки тераси от лози. В друг сектор от градината контейнерни растения, розариум и воден басейн с нуфар добавят цветни акценти в основата на стара кула. Това обаче са единствените цветя в градината; тъй като тя е земеделска градина, партерите са житни, а не флорални. От житото се прави брашно, от маслините – олио, от лозите – вино, а по периферията на градината Карунчо оформя групи от дъбове, черешови, ябълкови и смокинови дървета, които през лятото дават плод и отново ни правят зрители и участници в продуктивния процес.
Текст към другата “житна картинка”: Концепцията че земята е в основата на всичко, е реализирана в този интересен проект в Oyama, Япония. Големи растителни фигури са скулптирани върху почвата. Формите са очертани от линини тревисти растения и подчертани с филцови пътеки. Прави се асоциация с древните земеделски методи и съвременната абстрактна живопис
Житно поле/Weatfield, Battery Park City – A Confrontation, the Act
Agnes Denes трансформира 1.8 акра сметище в Манхатан, Ню Йорк като го засажда с жито. Мястото първо е почистено от боклуци и камъни, култивирано и поддържано в продължение на четири месеца от доброволци. През пролетта якро зелени, а по-късно и златисти стръкове жито се полюшват на фона на небостъргачите. Реколтата, 1000 паудна жито е била събрана/ожъната през август. Идеята на проекта е да се проучи и визуализира растежа като процес. Също, да се направи невежия градския жител наблюдател и участник в цикъла на живота и в процеса на продуктивност. Проекта връща за кратко време продуктивната функция на земята в градската среда. Той също е едно празнуване/чествуване на упоритостта, жилавостта и издръжливостта, както и на виталността на земята.
