Разделянето на едно голямо пространство – жилищно или офисно не само оформя допълнителни пространства, но също и контролира начина, по който да преминем от едното малко пространство в другото. От гледна точка на дизайна, когато погледът срещне преграда, това създава чувство за мистерия, напрежение когато я доближава и изненада, след като я премине и се открие нова гледка. Ако в средата на преградата е оставено тясно място за минаване, тогава чувствата за напрежение, мистерия, и изненада се засилват.
Разделянето на пространството посредством зелена преграда най-често съчетава практичното и естетичното. Според изследванията, в големите офиси, където се използуват растителни прегради за разделяне на пространството вместо сепериране от някакъв вид “твърд” материал, освен да въздействува като визуална и шумоизолация, преградата има и много психологически предимства. Растителните прегради помагат на служителите да се чуствуват по-комфортно и спокойно в офиса. Те боледуват по-рядко, увеличава се производителността им и доброто самочуствие особено там, където хората използуват компютри. С една дума, растенията не само изглеждат добре, но се и отразяват добре на качеството на въздуха и на цялостната атмосфера.
Растителната преграда може да бъде решена като вертикална метална решетка, предназначена за опора на увивни растения. Увивните растения се засаждат в дълга, тясна, специално проектирана за конкретната ситуация кашпа или в подредени една до друга правоъгълни кашпи. Преградата може да бъде решена и като метална конструкция от модули, в които се подреждат растенията в съдове. Полу-зелен екран може да се получи ако имаме частично разделяне на стаята – например дълъг шкаф висок 40-60-100см, върху който се подреждат растенията в правоъгални сандъчета или се постави дългата кашпа с решетка за увивни растения.
Най-често растителните прегради се решават като метална конструкция. Но те биха могли да бъдат и от мебелни плоскоти/MDF или от стъкло – ако търсим по-ажурно въздействие. Големината на модулите в преградата може да е такава, че да се получи плътна зелена стена или ако са по-големи – ажурна преграда с “въздух” между растенията. Освен прави, металните прегради могат да са и извити.
Подредените в модулната конструкция растения могат да са от един или максимум два от или три вида растения в естествената си форма. А могат и да се използуват такива увивни или свободно-растящи растения, които се подстригват, така че да се създаде ефекта на жива стена. Ако използувеме увивни растения трябва да имаме пред вид, че ще е необходимо определено време за да се покрие решетката.
Вдъхновен от природата, Патрик Бланк разработва уникална технология за направата на вертикални градини върху вертикални повърхности без изплозуването на почва. Новото в неговата технология е използуването на способността на корените да растат не само в обем – в почва, във вода или в пясък, а и върху повърхност. По този начин почвата не участвува като компонент във вертикалните градини и конструкцията, която се получава е много лека. Това позволява на технологията да се приложи върху всяка стена или под формата на свободно-стояща конструкция – преградна стена или параван. Технологията е приложима както за малки така и за много големи стени или вертикални прегради, както за интериори така и за екстериори. Вертикални градини могат да се правят даже в напълно затворени помещения без естествена светлина, но тогава е необходимо използуването на изкуствено остветление.
Източник: списание „Наш Дом“, бр.4/2010г.
