Една от водещите тенденции за 2024 е намаляване на времето за поддръжка на градината в това число и направата на алтернативни тревни площи. Вместо чистите поляни, направени от тревни(житни) треви, се предпочитат тези от троскот или детелина. Както и цветните поляни, съчетаващи тревни видове с многогодишни цветя.
Поляни от троскот
Сред фаворитите на видовете тревни площи за тази година са поляните от троскот. Троскотът е ниска агресивна трева с мощната и дълбока коренова система ( до 2 м), която може да издържи на продължително засушаване. Тревата пълзи по земята и се вкоренява, там, където разклонението (ластара) на растението докосне почвата като по този начин образува плътен килим. Поляните от троскот са и непретенциозни към плодородността на почвата. Макар и слабо популярни у нас, те са подходящи и при наклонени терени, при песъчливи или засолени почви. Троскотът изисква по-рядко поливане и косене (може да се коси през 2-3 седмици, докато английската морава се коси на 7-10 дни).
Сам по себе си троскотът има по-груба текстура и съответно образува гъст тревен килим, който е малко по-груб от класическата поляна. По-големият му недостатък е че през късната есен, зимата и началото на пролетта пожълтява и видът му не е особено декоративен. Което прави поляните от троскот подходящи най-вече за градини, хотели или комплекси разположени край морето и такива, които се ползват сезонно, основно през лятото.
Поляни от детелина
Друг вид алтернативни поляни, които изискват по-малко поддръжка са поляните от бяла и червена детелина. Тези растения са от групата на бобовите растения, които възстановяват азота в почвата.
Бялата детелина образува мек и атрактивен килим с плътна листна маса. Тя обича слънцето, понася частично засушаване и не е особено взискателна към плодородността на почвата (като корените й достигат до 40–50см). След коситба пораства бързо и енергично. Поради факта, че е ниско бобово растение, тя няма нужда от торене: корените й растат в симбиоза с азотфиксиращи бактерии, които й доставят необходимия азот. Допълнително предимство на моравата от бяла детелина е възможността да си намерите в нея четирилистна детелина.
Ако сме решили да си направим поляна от бяла детелина, трябва да имаме пред вид, че цветовете й привличат медоносни пчели, нещо чудесно за всяка градина, тъй като те опрашват декоративните цветя, билките и зеленчуците и така допринасяме за поддържането на екологията. Но трябва да съобразим големината на моравата – тя не бива да е прекалено голяма, за да не се увеличи много количеството на пчелите и да се създаде опасност от ужилване, докато се разхождаме боси из тревата, както и ако имаме малки деца.
Червената детелина може да достигне на височина до към 50 см. и цъфти с тъмно розови цветове. При продължително засушаване тя си „хвърля” листата и по този начин изразходва икономично минималните водни запаси в почвата. Червената детелина по-рядко се използва за тревен килим, позната е още като „люцерна“.
Като цяло, поляните от детелината не са толкова устойчиви на интензивна игра и ходене по тях в сравнение с класическата морава: те издържат на частично утъпкване, нуждаят се от по-рядко поливане и нямат нужда от подхранване с изкуствени торове.
Мавританска поляна
Тя е една от най-красивите и романтични алтернативи на класическата морава. Тя представлява смес от бавно растящи тревни видове и многогодишни цветя като лютиче, вероника, диви теменужки, мащерка, лайка, мак, кампанула, кореопсис, ешолция, Ако е възможно, се препоръчва използването на местни за района цветя, защото те са по-устойчиви и непретенциозни относно поддръжката им. Този тип поляна е важна и от екологична гледна точка, защото спомага за запазването на местни видове, освен това е рай за медоносни пчели и пеперуди, които танцуват из поляната.
Вариантите да си направим цветна поляна са два – да си купим готова смеска или да си я направим сами. Ако решим да действаме сами обаче, създаването на мавританска поляна изисква познаването на различни видове цъфтящи растения, условията, при които виреят най-добре, периода им на цъфтеж, както и познания как да комбинираме хармонично цветовете им. По-лесния начин е да си купим готови смески за ниски (10-20-30 см височина) или високи (50-70 см) мавритански поляни.
Според видовете използвани в цветната смеска различаваме няколко типа цветни поляни. Има едногодишни и многогодишни. Едногодишните живеят един сезон и трябва да се правят всяка година, но пък и по този начин можем да внасяме ежегодно разнообразие в градината си. Многогодишните живеят в продължение на много години и съотвено се правят еднократно.
Цветните поляни могат да бъдат от тревните смески, смесени с цветя, които цъфтят само в един цвят, в два или повече цвята като можем да подберем цветовата и гама според нашия вкус. Съобразно подбора на видовете, те могат да цъфтят последователно, редувайки се през цялото лято или пък поляната да „избухне“ едновременно в багри.
Направата на поляната става по същия начин както нормалната поляна. Цветните поляни се подрязват няколко пъти годишно в зависимост от вида цветя в нея – дали са пролетно или лятно цъфтящи. Пролетно-цъфтящите поляни се подрязват на 5-8 см на всеки три седмици след като цветята са си хвърлили семената или се окосява веднъж късно през лятото. Лятно-цъфтящите поляни могат да се косят до късна пролет, след което се оставят и не се косят до ранна есен докато цветята хвърлят семената си.
Недостатък или очарование на цветните поляни е, че върху тях не може да се ходи и играе. Ако искаме да минем през тях, предварително в композицията на градината трябва да предвидим пътека. Мавританските поляни са подходящи за пейзажни, романтични или диви градини. Красиво се комбинират с цъфнали овощни дървета.
Разновидност на мавританската поляна е така наречената швейцарска поляна – при нея тревният килим е изпъстрен с ниски бели или червени парички. Комбинацията на зелената трева с море от бели маргаритки действа успокояващо, визията й е нежна и приятна.
Този тип морава се поддържа по същия начин като класическата – смело можем да косим поричките, защото те след това се възстановяват и отново цъфтят.