За да се оформят хубави корони на храстите, те могат да се подрязват по всяко време на годината, но пролетта, преди да са се разлистили и преди да започне активната вегетация е времето, когато се правят основните резитби за да се оформи растението, да се стимулиране цъфтенето и други декоративни качества като цвета на стеблото и на листата.
Живи прегради: плетове и стени
За да се оформят живите плетове и стени са необходими няколко години, но ако се поддържат както трябва, в много ситуации те може да са по-добър вариант от оградите тъй като осигуряват текстура, цвят и форма. Ако се поддържат правилно, ще осигурят ефектна и често непроходима жива стена в продължение на много години. Живата стена от храсти или дървета също така може да оформя “завет”, да спира вятър, както и да намали шума. Пропускливостта на “живата преграда” варира в зависимост от вида на растенията и времето на годината. Например, през зимата стена от вечнозелен Тис пропуска по-малко отколкото стена от листопаден Бряст. За да направим висок геометричен жив плет можем да използуваме Туя, Тис, Лъжекипарис, или пък Чимшир, Лоницера, Сантолина ако искаме плетът да е нисък, в партер или покрай алея. За да направим пейзажен жив плет, можем да използуваме Форзиция, Котонеастър, Берберис, храстовидни рози. Ако смесим вечнозелени и цъфтящи храсти с ефектни цветове или листа, може да се получи ефектна, жива мозайка и “килимообразен” цветен фон, който се променя визулано през годината. Често използувани за това видове са: Тис, Илекс, Габър и Бряст. Много ефектно е също да съчетаем зелени растения с растения с ароматни или колоритни цветове, декоративни (цветни или изпъстрени) листа, атрактивни плодове или стебла.
Правене и подрязване/рязане на живите плетове и стени
За да се постигне ефект на жив плет, храсите се засаждат по-гъсто от обикновено, а именно през 30-60см в зависимост от вида. Ако искаме по-гъст жив плет, ги засаждаме шахматно в два реда. Резитбата е много важна за да се оформи един храст като жив плет. Тъй като трябва да се стимулрира растежа на клонките от самата основа на храста чак до върха, широколистните храсти се изрязват на 1/3 от височината си през първата и втората си година. За да се оформят бързо-растящите растения (като Лигуструм, Глог) като жив плет, те се изрязват силно късно напролет на около 20-40 см от земята и след това се подрязват страничните клонки през лятото. Храстите оформени като трапец или закръглените живи плетове са много по-устойчиви на снега и силните ветрове отколкото правоъгълните живи плетове. Геометричиния жив плет трябва да се подрязва редовно за да се поддържа формата му. Това става със ножица за храсти или електрически тример. За да постигнем равна и хоризонтална горна повърхност на живия плет опъваме канап между две вериткално забити летви. Ако искаме да подновим прерастнал жив плет, това става в продължние на два сезона. Първата година се изрязва силно едната му страна, а другата се подрязва нормално. На втората година се изрязва силно другата страна.
Рязане на храстите в градината
Някои храсти, особено вечнозелените са си естествено добре оформени и компактни и са привлекателни такива каквито са. Обикновено при тях е достатъчно да се премахнат напролет измръзналите или повредени, както и болни клонки или да се подрежат малко храстите след цъфтеж . Други храсти изискват редовно и периодично подрязване за да се поддържат и подобрят декоративния ефект на техните цветове, плодове, листна маса, или стебла. Най-общо, храстите се подрязват за да се създаде силен и добре балансиран храст, да се ускори естествения процес на изкарването на нови, здрави и силни клонки, които да заменят старите и слаби клони и да се оформи красива корона на храста, както и много на брой и едри цветове. Времето на резитбите зависи от вида на храста и от ефекта, който искаме да постигнем, но най-често се правят напролет. Подрязването може да се използува и когато имаме занемарен или изоставен храст или прекалено пораснал, за да му върнем обратно здравословния и естетичен вид. Най-общо казано, силното изрязване стимулира по-силен растеж от лекото изрязване и се прави когато формата на храста като цяло не е хубава или балансирана. “Силното изрязване” на силни растения често стимулира още по-силен растеж. Затова един основен принцип е: подрязвайте силно слабо-растящите храсти и слабо силно-растящите храсти. Рязането става с остри лозарски ножици. За по-дебелите клонки и издънки, може да се използуват специални ножици с дълги дръжки или трион с фини зъби. Рязането става под наклон, винаги над пъпка, обикновено външна или от страната, от където искаме да се образува новото стъбло. При храсти със срещуположни пъпки (като люляка, например) отреза се прави хоризонтален, над пъпките; така ще се развият едновременно и двете пъпки. Резитбата задължително се извършва, когато е преминала опастността от късни пролетни слани. Ако е студено и замръзнало, новите пъпки, както и стеблата могат да измръзнат. Ако рязането се съчетае и с подхранване с торове, растежа ще се стимулира още повече.
Рязането за оформяне има за цел да се оформи хубава корона на храста; изрязват се слабите и пресичащите се и преплитащите се клонки за да се оформи правилна, балансирана структура на растението. Резитбите за оформяне обикновено се правят напролет (март-април), когато растенията все още нямат листа или тъкмо започват да се разлистват. Обикновено широколистните храсти имат много повече нужда да се подрязват отколкото вечнозелените. Ако храста няма добре-балансирана система от клони, може да се изреже силно целия за да се стимулира нов растеж. Ако някои много силен клон или издънка разваля силуета на храста, трябва да се подреже леко за да спре да расте така бързо. Също така и храстите, които цъфтят на тазгодишни клонки (т.е. на новообразували се през настоящата година) се подрязват напролет ниско, на около 20-30 см от земята за да се стимулира растежа на повече нови стебла и по този начин да има повече на брой и по-едри цветове (напирмер Спирея, Будлея, Хидрангеа паникулата). При храстите с ефектни цветни стебла като Белия дрян или с ефектни листа като Червенолистните леска или смрадлика, също се препоръчва силно да се изрежат (на около 10 -15 см от земята) напролет. Така се стимулира растежа на нови, силни стебла с по-наситен цвят или съответно на по-големи цветни листа.
Храстите, живите плетови и стени независимо дали са геометрични или пейзажни могат да играят много важна роля в структурата, композицията и характера на една градина, а също и да имат разнообразно практично предназначение. Повечето храсти, независимо дали с естествената си форма или силно подрязани, дефинират границите на градината или отделни пространства в нея, могат да осигурят завет, растителна преграда или изолация. Ако тези им практичните функции/предназначения се съчетаят с интересно подрязване и оформяне могат да се получат необичайни, фантастични скулптурни фоми. Следват няколко градини с такова авангардно, концептуално звучене. Две от тях са стари, исторически, с елементи в тях, които звучат съвременно и авангардно. А другата е съвременна, концептуална градина, ползуваща идеи и принципи от исторически градини.
Шотен Гарден в Белгия/Schoten Garden
В тази градина Jacques Wirtz е позволил на установената вече вечнозелена структура да расте почти неконтролирано следвайки своя приятен, случаен харатктер. Градината е проектирана около елегантна класическа частна къща през 1982г. Част от иглолистните дървета, които са покривали мястото е трябвало да се разчистят за да се отвори пространство. Около къщата са оформени геометрични градини с декоративни ниски растения, които водят към други пространства на градината, а от двете страни на къщата има обширни тревни пространства. В тях са интегрирани други елементи като тенис корт, водна площ и зеленчукова градина отстрани. Големи храстови групи осигуряват преход към краищата на гората. Специфичното в тази градина е баланса и хармонията на пространствата, разчита се на експресивните качества на естествените материали и най-вече на зеления цвят; в нея няма алеи, ходи се по тревата. Периферията, която “щедро” изолира вътрешните пространства, както и внимателното разполагане на групите дървета създават оптическа илюзия за по-голямо пространство.
Друга много характерна особеност на градината е абстрактния, нагънат, вълнообразен жив плет от чимшир – идея заимствувана от Японския градински дизайн. Jacques Wirtz е почитател на органичната геометрия в която подходящи растения като бук, габър, тис и чимшир се подрязват и оформят така че да създадат стени, плетове и подпори, които да допълнят скулптурите, равните повърхности на тревата и отразяващите на водата.
Манастира на Свети Лоренцо в Испания/ Monastery de San Lorenzo
Градината е направена в един от вътрешните дворове на манастира, създаден през 13 век, във “Вътрешния двор на Евангелистите”. Градината е типичо средновековна: правоъгълна, заобиколени от колонада под която се върви. Тя е преходно пространство водещо до заобикалящите постройки, но най-вече място за съзерцание, за разходка и за четене. Като типично манастирска градина тя “гледа навътре”; силата и е във факта, че е градина на храм, което я отличава с тържественост, религиозност и геометрия. “Вътрешния двор на Евангелистите”, носещ името си от белите мраморни статуи на апостолите, е един от най-големите вътрешни дворове-градини в света. Първоначално градината е била засадена само с цветя. По-късно, през времето на Ренесанса, когато градините стават по-орнаментални, е засадена с храсти. Сега е изпълнена с чимширови храсти, за които се предполага че са на 400 години и са една от най-необичайните гледки в градинската история. Старите и уникално избуяли чимшири са били оформяни от градинари в продължение на векове така че да образуват гъсти лабиринтообразени шарки. Сред многото религиозни символи “нарисувани” от подрязаните храсти е този на раковината на поклонниците от Сейнт Джеймс, емблема която все още се носи от съвременните поклонници. В един от квадрантите на градината има обрасъл и декориран с мъх фонтан и потънала в земята водна площ заобиколена с папрати. По колоните на заобикалящата аркада се вие вистария, която парфюмира въздуха през пролетта.
Градината на Замъка Поуис/Powis Castle Garden, Walles, UK
Средновековения замък в тази градина е построен върху скала на С-образен хълм, от който се разкриват драматични гледки. Градина е построена през седемнадесети век в съответствие с основните принципи на Ренесанса: хълма е терасиран и терасите “гледат навън”физически и интелектуално, откриват се гледки към околния пейзаж, отворените и пространства са подходящи за различни занимания както и за наслаждаване на слънцето и топлината . Градината с нейните орнаменти/детайли се разстила като «градински килими» надолу по хълма и в подножието му, така че нейната красота и геометрия да могат да се виждат от прозорците на къщата. Терасите се спускат от замъка към морава в подножието на хълма и са защитени от високи стени. Днес градината е известна най-вече заради фантастичните скулптурно-оформени тисови дървета които са засадени от вътрешната страна на стените, обвили са ги , преливат над тях и се спускат над външната им страна. Трудно е да се повярва че някога това са били еднинчни тисовите дървета, разположени през равни интервали и строго подрязани в геометрични форми. Друго характерно за градината са небичайните пищни и нежни и топлолюбиви растения (ароматни рододендрони, катерливи растения, цветя, папрати), които растат добре в завета на стените , храстите и плетовете. Някои от тях се отглеждат в оранжерия през зимата и се вадят през април.
