Исторически романтичната градина се е наложила като един от най-предпочитаните типове градини. Дори в повечето от най-великите исторически геометрични градини има кътчета, който са оформени пейзажно и предлагат „различно“ преживяване. Очарованието на романтичната градина се намира в предназначението й: да ни накара да забравим за логиката, тревогите и монотонността на ежедневието и да повярваме, че магията и приказките могат да се превърнат в реалност. Добре проектираната романтична градина е зареждащо бягство от рационалността и проблемите на външния свят – тя е оазис, където се събужда и стимулира фантазията ни.

Композиция.

Макар и да не е задължително, романтичната градина най-често е оформена пейзажно: с меки, плавни, извити форми, наподобяваща късче от естествената природа, в която растенията цъфтят изобилно и неконтролирано.

За да е успешна романтичната градина, тя трябва да отговаря на определени условия. Много е важно това да е място, което е изолирано от външния свят и в което няма нищо, което да напомня за нормалния работен ден. За да се създаде такова усещане за мистерия и закътаност, романтичните кътове трябва да са защитени от чуждите погледи с гъста растителност или пък със стени. Настилките в тях също по никакъв начин не бива да напомнят за настилките по улиците. Ако романтичната градина е в града, периферията и трябва да скрива заобикалящите сгради. Ако е в провинцията, е добре да се предвидят изгледи към красиви пейзажи, към църкви, реки, кули, гори.
Друго важно условие за успешното интимно пространство е, намирайки се вътре в нея, на посетителя да е невъзможно да види всичките й части от едно единствено място. В “чистите”, открити пространства всичко е ясно, в тях няма мистерия и изненади. Дори в най-малките градини трябва да има тайни скрити ъгълчета. Чуството на закътаност може да се постигне като цялото пространство се раздели на отделни “стаички” или като обмислено се разположат растения, растителни паравани, стени, скулптури. Дори мястото да е съвсем малко, ако в дъното му направим ажурна стена, ограда или пък решетка, за новия посетител на градината ще е невъзможно да отгатне колко голяма част от нея е скрита. В правилно оформената на „мистериозни“ пространства романтична градина може да се създаде оптичната илюзия за по-голямо пространство.

Растения

Някои асоциират романтичната градина с вървене през гора, с тъмна вечнозелена гора, създаваща усещане на дълбочина и спокойствие. За други, романтиката е в големите широколистни, покрити с бръшлян дървета или пък в обраслите стъпала и стени. За трети това е разхождането под перголи, покрити с ароматни рози или сред корозиращи метални обелиски покрити с увивни растения. Друг начин за проектиране на романтичната градина е тя да се предвиди като серия от пространства с богато облистена сенчеста периферия и светли централни полянки. Пространствата е добре да са свързани едно с друго чрез виещи се пътечки, които постоянно изчезват зад растителни прегради. Това, което е обединяващо за всички романтични представи е, че растиелността в романтичната градина трябва да е пищна – символ на изобилието на природата. Изборът на растения е неограничен. Дарвета, храсти, увивни растения, лози и цветя заобикалят пейки, декоративни елементи, фонтани, статуи. Романтичната градина не бива да изглежда перфектно подрязана и подредена, трябва да се даде възможност на природата да се изяви.
Сред любимите за романтичната градина растения са розите и увивно-катерливите – те оформят периферията й, разполагат се покрай огради, около перголи, статуи и фонтани. Също така класически избор са рододендроните, хортензиите, калиите. Както и растенията с големи листа, които създават екзотично и пищно настроениение и тези, които с цъфтят с ярки или многобройни цветове.

Стени и порти

Оградите, които заобикалят и сепарират романтичната градина могат да бъдат буквално всякакъв вид: тухлени, каменни или покрити с мазилка стени, дървени огради или ажурни треяжи, едроразмерни дървета или пък храсти в естествената им форма, вертикални декоративни водни площи, образуващи водна завеса, треяжи, обрасли с растения. Ако изберем да оградим градината си с дървета или виски храсти, това ще допринася за нейния есествен вид,, също така ще е сравнително ниска инвестиция. Недостатъкът им е че изискват време за да порастнат и редовно подрязване и поддръжка след това. Друг недостатък е, че широколистните храсти са ефектни прегради главно през активния сезон, а през зимата стеблата им се обезлистват. Растителните стени от декоративни орнаментални треви са въздушни, леки и елегантни и са подходящи след като подкарат през пролетта.. Някои от растенията с тропически и субтропически произход стават с огромни размери за един сезон и са много подходящи, когато искаме да постигнем бърз ефект.

Входът към градината е много важен, тъй като оттам се създава насторението за последващото преживяване в градината . Той трябва да е канещ и примамващ. Много подходящи са вратите от ковано желязо. Закръглените и готическите форми са по-подходящи в сравнение с правоъгълните. Портите, арките и перголите засилват усещането за напрежение, мистерия и изненада в градината.

Детайли

За да звучи градината наистина романтично, много са важни елементите и детайлите в нея. Треяжите с увивни рози, ромолящата вода, вертикалните стени и огради с увивна растителност, водните площи с водни лилии и гъста растителност по периферията са безценни. Сенчестите влажни папратови алеи, растителните сводове, които образуват естествени тунели и тесните пътеки подчертават романтичното звучене на алеите. Пейките, местата за сядане и богато облистените перголи и беседки е добре да се разположат така, че да подканят посетителя да изследва градината и по-нататък. Старинните фонтани и полускритите вази или статуи на пиедестали могат да добавят интрига в някой сенчест ъгъл. Уютни малки места с метални или каменни пейки, метални мебели, врати и елементи, части от градината, съчетаващи стара зидария или антична статуя и пищна растителност: всички те напомнят за едно идеализирано минало.

Поддържане

Въпреки, че целата на романтичната да изглежда естественна и невинна, всичко да е покрито със зеленина, а има растения в съдове, бурета, гуми, поддържане също е необходимо, но ефекта от него трябва да е незабележим. Ако тя се остави да расте без да се оказва какъвто и да е контрол, тя по-скоро става хаотична отколкото приятно отпускаща и “лееща се свободно”. Храститете трябва редовно да се подрязват с цел оформяне на силуета, прецъфтелите цветове на многогодишните и сезонните цветя трябва редовно да се почистват. Плитко разрохкване на почвата около растенията с цел премахване на плевели и създаване на по-пропусклива повърност за проникване на водата от напояването е необходимо да се парви на всеки 3-4 седмици. Препоръчва се подхранването да се тревата и останалите растения в градината да се прави с амониева селитра и комбиниран NPK тор веднъж месечно, като двата тора се редуват. Много е важно след торенето градината да се полее обилно, защото иначе има опасност от изгаряне на расетенията и тревата особено при торене с амониева селитра.
Ако има морава ти „английска“ тя трябва да се коси на всеки 7-10 дни, а ако поляната е тип “мавританска”( смес от местни треви и цветя) тя може да се подреже няколко пъти в сезона в зависимост дали цветята в нея са пролетно или лятно цъфтящи или да се окоси само веднъж късно наесен.