Водата може да се използува и въздействува като огледало, охладител, овлажнител, водна скулптура. Нейния звук може да маскира уличния шум или да осигури фокус за медитация. Водата в градината може да варира от голям плувен басейн до тесен канал, насочващ погледа в определена посока или пък да е под формата на малък бълбукащ фонтан. Стила може да е геометричен, натуралистичен или ултра-модерен, да се използува ярко-оцветена пластмаса, стъкло, камък.
За да изглежда и функционира оптимално, да е интегриран в структурата, да не създава впечатление на излишен или пък случайно залепен, да не препълва пространството, водния акцент трябва внимателно да се планира като част от цялостния дизайн на градината. Освен визуални, когато са ситуирани близо до прозорец, тераса или място за сядане, водните ефекти могат да са и звукови акценти. В зависимост от инидивидуалното ни пространство, стил и бюджет, се препоръчва да включим водна площ в градината си, защото присъствието на водата, види и шума и, има положителен ефект. Тя въздействува позитивно върху нашето съзнание и дух, смята се че въздействува пречистващо и повдига духа. Гладките бистри водни повърхности успокояват и създават впечатляващи отражения на листата и небето. Фонтаните стимулират и енергезират въздуха, внасят сила и енергия в градината.
При големите водни площи и плувни басейни трябва да се има предвид, че е необходимо сериозно мислене и проектиране за да се ситуират добре в цялостния дизайн на градината, както и професионално да се инсталират. Други като джакузита/hot tubes и външни душове стават все по-модерни и лесно може да им се намери място дори и на най-малкия балкон или заден двор. Вземането на освежаващ душ на открито в слънчев ден или пък под звездното небе или пък седенето в топла бълбукаща вана с изглед към града или към морето е един прекрасен начин за приключване на деня. Изолиращи от околните екрани/паравани могат да се направят от високи храсти, от стилни структури или пък от матирано стъкло.
Циркулиращата вода
Използуването на помпи във водните площи има няколко предназначения. Когато искаме да използуваме оборотна вода, имаме различни нива и водата трябва да се изпомпа от най-ниската до най-високата точка на водната площ. Използуват се потопяеми помпи с различна големина в зависимост от мощността си. Колкото по голяма е височината, на която помпата трябва да качи водата/водния стълб, толкова по-мощна е тя. С електрическа помпа, която върти водата от най-ниската точка или резервоар до където е необходимо и обратно могат да се създадат всякакви видове водни ефекти: преливащ обем, от който се разлива вода, единична водна струя в геометричен басейн, воден поток. Водата в съвременните фонтани може да се върти, обърща, качва до голяма височина, пада мощно от високо, образувайки впечатляващи водни завеси. Има и соларни помпи, но те работят само, когато грее слънце.
Друго едно предназначение на помпите е да движат водата в малките и средни водни площи за да не зеленясва. По този начин помпата окислородява пълноценно водата и се бори с алгито/ algae, зелените водорасли, които се развиват в спокойна вода на слънце. Някои хора оставят помпите си да работят целогодишно, дори и през зимата, което предпазва водата от замръзване. Важен факт, който трябва да се помни, е че басейът в най-ниската част на системата трябва да е значително по-голям като обем отколкото във високата си част. Когато помпата се пусне , водата се “изтегля”/качва от най-ниската точка на водната площ за да захрани останалите и части. Когато помпата се изключи водата се отцежда до най-ниската точка. Ако най-ниския басейн е малък, водата ще прелее над ръбовете му и системата ще трябва да се допълва с вода преди всяко пускане на помпата. Другото много важно нещо, което трябва да се има предвид когато планираме водната площ е снабдяването и източването и. Добре е да е свързана с водопроводната, а задължително с канализационна мрежа. Така може да я напълним когато си пожелаем само с едно пускане на кранче, както и да я източим само като вдигнем сифона.
Мини-водни площи
С използуването на оборотна вода в затворена система може да се внесат интересни ефекти дори и в най-малката градина. Един от най-лесните начини е така наречения “воденичарски” бълбукащ фонтан. При него се слага камък върху скрит резервоар, който е свързан с потопена помпа. Водата се качва нагоре през тръба, разположена в средата на воденичния камък, прелива над повърхността му и се връща в резервора отдолу завършвайки цикъла. Многото вариации на тази тема включват пробити, специално подбрани камъни, стъклени тръби в които се вижда как водата бълбука нагоре и прелива през ръбовете, глазирани съдове, работещи на същия принцип, съвременни интересни/футуристични акценти от неръждаема стомана. А също и скулптурни колони, серпентинови стени, купи и съдове във всякакви форми и размери. Всички тези водни акценти са много неустоими за пипане, особено за деца. Едно от предимствата на затворените водни площи е, че са много по-безопасни от откритите водни пространства.
Окачените на стена водни акценти работят на същия принцип. Чучур или тръба може да изпрати водата да пада или в скрит резервоар покрит с камъни и заобиколен от скулптурни растения, или в голяма купа например. Потопяема помпа прекарва водата през тръба, минаваща през стената, нагоре по и задната страна или вътрешно, през самата стена, и после до чучура или какъвто накрайник сме избрали.
Водните ефекти
са украсявали градините на крале и кралици още от древността. Тогава, за да се направи впечатляващ воден акцент в градината е било необходимо наличието на естествен воден източник, разположен наблизо и на по-високо ниво. Сега съвременните технологии позволяват и на най-щурите и очарователни произведения на изкуството да се изградят/реализират навсякъде като един самоциркулиращ организъм, който се грижи сам за себе си.
Музей за съвременно изкуство
Museum of Contemporary Art (Nagi-MOCA)
Това е музей в Япония, в който конвенционалната връзка между творба и изложбено пространства е обърната. Музеите досега са били галерии за излагане на картини и скулптури, транспортирани от други места за определен период от време като една изложба следва друга. В Nagi-MOCA целта е била да се направят три пространства, всяко от които помещава една творба на един творец. А сградата сама по себе си да не е нищо повече от подслон за тези специфични за мястото си/site specific произведения на изкуството. Интегрирането на творбите и сградата разширява рамката, в която музеите за изкуства са били възприемани до сега.
Имената на трите архитектурните структури, от които се състои музеят, слънце, луна и земя, е свързана с образност от традиционната Японска градина. Светлината от много стари градински фенери блести през отвори с форми на слънце и луна изрязани в камъка.
Замисъла на всяка от трите творби е, да се влезе в пространството, в което е ситуирана за да може тя да се усети и с тялото. Тъй като творбата усвоява всеки елемент от интериорното пространство: светлина, време, материали, места за наблюдение, посетителят трябва да присъствува на мястото, да влезе и да я преживее за да я оцени. Идеята е наблюдателят да медитира върху творбата, използувайки всичките си сетива. По този начин се акцентира върху идеята за правенето на едно цяло: цялостна творба, цялостно пространство, цялостен град, цялостен живот.
”Земя” е най-големият, най-лиричният, най-ефирен и многопластов като внушения от трите проекта. Авторката Аико Мияваки/Aiko Miyawaki, работи в много тясно сътрудничество с архитекта на сградата. Произведението е истински съвременен еквивалент на 800 годишната известна градината в Риоанджи. Творбата представлява три свързани в едно пространства, образуващи П-образна форма, наполовина заровени под земята. Тревни тераси и правоъгълна бетонова пещера, пода на която е покрит с плътно поставени едно до друго камъчета са обединени от плитка водна площ.
В пещерата и басейна изниква скулптурата от стомана, която Мияваки нарича Utsurohi, което значи ”един момент на движение.” Utsurohi представлява извити дълги твърди, но гъвкави телове окачени над водния басейн. Рисунките на Miyawaki за проекта внушават, че първоначалното движение е това, на ръка движеща се през лист хартия. Тя описва скулптурите като опит да се пише в пространството. Те също могат да се нарекат ръкописни статуи. Телта всъщност се движи разлюляна от вятъра или ръката на наблюдаващия. В покой или в движение, те създават впечатление за облаци, мъгла, корони на дървета. Движение на хора. Сянка, прекосяваща пътя, вятър погалващ бузата. Носталгичен спомен или прелитащо предчувствие. Присъствие, което е трудно да се нарече с име. Кой си ти? Какъв е смисъла?
Слънцето минава, сенките се движат. Водата като огледало.Няма нужда да се повтаря, че всички неща в природата са в движение.
Целта на скулптурите е да ни провокират да ценим съществуването заобиколено от небитието. Те са свързани с Японската естетика на есенната трева, суетата на съществуването, която е изразена с думата utsurohi. Това е естетика на простота, семплост, откритост, но също естетика на интензивната светлина и мрак. На допирната точка между живота и смъртта. Много “моменти на движение” се появяват между светлината и сянката. Коридора, участъка от живота между съществуването/настоящето и нищото/небитието. Или по-точно ценността да бъдем заобиколени от несъществуване. Да усещаме.
Проекта е също едно напомняне, че земята е небесно тяло, може би най-божественото. Това е. И то е достатъчно.
(Също, на човек може да му хареса идеята да се помотае в един митологичен свят. Света на Гайа, великата богиня-майка на земята. Пътешествие до отвъдното. Боговете на вятъра и бурята в планината. Дракони в езерото. )
“Пушещи” мъхове
(Puffing Mosses) на Джули Тол
Едно друго водно произведение с мистично въздействие и създаващо sci-fi усещане са Пухтящите/пушещите мъхове (Puffing Mosses) на Джули Тол, направено за градинския фестивал в Стокхолм през 1998. Проектът представлява покрити с мъх големи обли обеми, поставени във водна площ и бълващи бяла мъгла сред красив див/естествен пейзаж. Изкуствената мъгла е популярна сред ландшафтните архитекти и обикновено е съчетана с модерно обкръжение. Тол е необикновена с това, че внася модерно усещане в екологични или натуралистични обкръжения. Естествената флора е винаги в основата на нейните творби. Тук тя работи в сътрудничество с двама млади шведски творци, чиято заслуга са топките от тел, компост и мъх, свързани чрез тръба към машина за мъгла.Тол признава, че нейната работа е понякога повече мелиорация в естествена среда отколкото дизайн. Тя е сред първите привърженици и последователи на “wildflower meadow gardening”(градинарство, целящо възстановяване и създаване на естествен ландшафт), една значителна съвременна тенденция в ландшафтната архитектура. Една от целите и е да прави очевидно неартистични дизайни, които са взети директно от природата.
