Градината на двореца Шонбрун е направена като демонстрация на сила и като амбиция да “се засенчи” Версай. Френското чувство за организация на пространството доминира през периода, през който е правена градината. Основни тенденции в градинския дизайн от онова време са били съчетанието между закрити алеи и открити пространства, както и оригиналността, откривателството и новаторството в градината. Според принципите на Бароковия градински дизайн, градината е била израз на статуса на краля/управляващия и като такава е била тясно свързана с архитектурата на двореца. Тя е продължение на невероятния му интериор. Централната ос на двореца формира скелета на градината, чиято симетрия е определена от правоъгални и диагонални оси.
Двореца е построен в подножието на хълм, а градината се простира до върха на хълма и отвъд него . На върха на хълма е разположена красива Глориета – орнаментална/декоративна постройка със стая в средата и отворени зали от двете страни. Зад градинската фасада на двореца до подножието на хълма се намира Големия Партер (партер: орнаментална/декоративна градинска площ, обикновено на равен терен), решен във Френски стил, със строго симетрични тревно-цветни легла. Дизайна на партера е променян много пъти в зависимост от капризите на модата. Върху отделните тревни сектори били “нарисувани” геометризирани шарки, напревени от ивици чемшир и оцветени камъни или пясък. Те били известни като “бродерия” тъй като мотивите на шарките са били взети главно от бродериини щампи. Към средата на 18 век партера е оформен като тревни легла с шарки под формата на тънки ленти от цветя върху тревата. През 80-те години на века, е било много модерно да се декорират градините с кошници цъфнали цветя поставени върху тревата на моравите . От двете страни на партера покрай правоъгълно и диагонално ситуираните алеи има геометрично засадени и силно подрязани храсти и дървета, които образуват коридори, отвори, и скрити заградени пространства. На пресечните точки на главните алеи има красиви фонтани със скулптури.
През 70-те години на 18 век е поставен последния щрих на Партера, Глориетата, която се явява задънката на оста, свързваща двореца с хълма. Тя е ситуирана на върха на хълма и дава на градината нейния бароков фокус. Централната, закрита част на Глориетата е оформена като триумфална арка, “затворена” е отстрани с големи витрини и “коронована” с голям имперски орел кацнал върху глобус и заобиколен с трофеи. Плоския покрив и бил използуван като площадка за наблюдаване, до която водят стъпала. Глориетата е била символ/паметник на “справедливата война” която според идеалите на 18 век не се е правела просто така, а с цел да се възстанови баланса на сили и да се затвръди установения ред. Днес в нея има много приятно кафене с изглед към двореца, градината и Виена.
Фонтана на Нептун е разположен в подножиета на хълма на Глориеата и проектиран като задънка и “короноващ елемент” на Големия Партер. Задната му стена е всъщност подпорна стена със заоблена форма, върху коята са разположени балюстради с вази върху тях. В центъра на стената е оформен “скалист ландшафт” сред които са разположени скулптурите на морския бог Нептун и антуража му: нимфи, тритони, морската богиня Тетис. Нептун, пътуващ през моретата е бил израз на надмощие над водата и общ мотив в изкуството през 16-18 век. Бил е използуван като символ на монарсите, които контролират съдбата на народите си.
В Шонбрун изкуствените руини стават модерни през втората половина на 18 век като резултат на тенденция, идваща от Италия и която оказва силно въздействие върху градинската декорация. Желанието за научно знание се изразява в желанието и удоволствието да се имитира античното строителство. Руините в Шонбрун се предполага, че представляват напомняне за победата на Картаген от Рим и са направени по модела на древния Римски Храм на Веспасиан и Титус. Също се предполага, че са направени като паметник на възстановяването след нещастие. Римските руини са разположени в гората в подножието на хълма и напълно интегрирани в заобикалящия ландшафт като живописен градински детайл.
Кръглия и Звезовидния фонтан са разположени на пресечните точки на двете звездовидни системи от алеи от двете страни на Големия Партер. Пресечната точка на алеите е оформена като кръгло пространство, в средата на което има мраморни фонатани на Ниади, които като нимфи на изворите били последователи на Нептун.
Тайната Градина се намира съвсем близо до източната фасада на двореца. Тя представлява партер от четири части всяка от които е оградена с ивица растения и центрирана около тисово дърво. Тъй като градината е защитена от вятъра, през летните месеци тя се използува за изложба на интересни видове ценни цитрусови дървета. Част от градината е заобиколена с пергола под формата на подкова и съчетана с пет павилиона с ажурна конструкция, които се използуват като места за наблюдаване.
В средата на 18век е била построена “Холандската градина”. На нейното място днес се намират Палмовата къща и Ботаничесата градина. Холандската градина е била геометрично решена и от четири части. Всяка част имала четири квадранта и фонтан в центъра. Северната част била цветна градина, централната имала цветни легла и плодни дръвчета, доката южната била овощна градина. Имало и голяма оранжерия в северната част. По-късно били добавени още оранжерии както и арборетум ( арборетум : място в което има засадени много и различни видове дървета и храсти, изложба на дървета и храсти) с екзотични Американски дървета посадени в редици на еднакви разстояния. Имало 4000 растения от близо 800 различни вида. В началото на 18век Холандската ботаническа гардина била трансформирана в пейзажна градина в Английски стил. Днешната ботаническа градина е ситуирана на това място.
Палмовата Къща има 28метра висок централен павилион и два сранични с по 25м височина. Павилионите се свързани с тунелообразни минавания и във всеки има различна климатична зона: “студена зона” на север, “умерена зона” в централния павилион и “тропическа зона” в южния павилион. Тези разнообразни условия позволяват отглеждането на редки видове от цял свят. Впечатляващата метална конструкция на Палмовата къща е направена според най-модерните технологии на времето си като материалите определят формата и. Вкарани в рамката на външната метална конструкция, стъклените участъци се прилепват към извитите метални греди като кожа. Пропорциите на изпъкналите и вдлъбнати линии на централния и страничните павилиони са перфектно балансирани и осигуряват в металните конструкции достатъчно светлина въпреки техните масивни размери. Палмовата къща в Шонбрун е последната от вида си построена в континетална Европа. Замъка и парка Шонбрун са поставени в списъка на защитените от Юнеско обекти през 1996.
Източник: списание “Брава Каза” бр.2/2007г.
