В древността хората са се ориентирали за времето и пространството според позицията на небесните тела. Тъй като животът и митологията им са се основавали на поддържането и продължаването на живота и на осигуряването на плодородие, те са били в директен контакт с природата и с нейната цикличност. Повечето хора днес не произвеждат храна нито използуват изкопаеми горива за отопление. Резулататът от това е загуба на контакт с източника на нашето съществуване, слънцето, и до липса на усещане и осъзнаване на цикличните ритми на природата. Това отчуждение от природата е вдъхновило много съвременни творци да създадат произведения, които да доведат съвременния човек в по-близък диалог с нея, да провокират и възобновяват древната връзка между човека и космоса. Творби, които карат зрителя да забележи небесните тела. Или пък да се замисли за връзката човешко-космическо време. За да реитегрират човека към природата, някои автори се фокусират върху физическото присъствие на светлината. Други го карат да чуствува и осъзнава движението на луната и на земята във времето и пространството и на тяхната връзка със слънцето.
Продължение на живота
В някои съвременни проекти е интерпретирана идеята за живота и смъртта, които не са две противоположности, а всъщност са неделими части на едно цяло, в което те се променят от едно състояние в друго. Чарлз Симъндс изразява идеята за “цялостността” на съществуването и за продължението на живота чрез преминаването от едно състояние в друго в проекта си Къща на/живота (Growth House, 1975г) . В този проект той интерпретира аграрния цикъл на раждане, живот, смърт и прераждане. «Къщата» представлява сезонно обновяващ се подслон. Конструкцията е “построена” от чували пълни с почва, в която са добавени различни семена. За няколко месеца тя преминала през пълен цикъл: от защитно изглеждащ зимен подслон, през светло-зелено пространство с деликатни клончета и едноцветни или пъстри снопове цветя през пролетта, през тъмно-зелено лятно пространство и накрая, набъбнала от плодове и зеленчуци, архитектурната форма експлоадирала през есента. Идеята на проекта е, че нейният живот би могъл да продължи като се направят нови “растителни тухли” от материала, останал след унищожението и се построи нова зимна конструкция. Биологично погледнато, тялото/къщата е отгледана, изядена и засадена отново. Цикълът се състои от трансформация на конструкцията от подслон до храна и обратно. В творбата си Чарлз Симъндс прави асоциация и с древните митове за жертва на богове. Всяка година Египетския бог Озирис символично е бил убиван за да осигури плодородие и продължителност на цикъла на живота. Кукла на Озирис, направена от пръст със забодени в нея семена е била хвръляна в Нил или поливана с вода, за да може да “поникне”.
Интерпретиране на древните символи
Спиралата е един от най-древните намерени символи на цивилизацията. Започвайки от една точка и развивайки се навън до края на вселената, тя символизира безкръйността и пътя към отвъдното. Заради присъствието и на погребални места в различни части на земното кълбо, се вярва че спиралата символизира цикъла живот-смърт-прераждане. Също тъка, тя символизира и слънцето тъй като древните хора са вярвали, че то се ражда всяка сутрин, умира всяка нощ и се преражда на следващата сутрин.
Проектът Пустинно дихание/дъх, (Desert Breath) от 1997 г на DAST Art Team е красива спираловидна инсталация, вдъхновена от идеята за отчитането на времето спрямо природните събития. Тя е дело на трима млади Гръцки творци, обединени от общото си желание да създадат инсталация в пустинята, която е специфична за конкретното място и е с такива размери, които дават възможност тя да “се преживее” докато се върви през нея. Проектът е направен в Ел Гуна, Египет на 100 000 квадратни метра, на равен терен, върху ивица от Сахара разположена между Червено море и планинска верига. Инсталацята се състои от две, взаимнозаключени логаритмични спирали, които започват от общ център и имат еднаква посока на въртене. Едната спирала е направена от изпъкнали конуси, а другата от издълбани в пясъка конуси. За направата на 178-те конуса са били преместени осем хиляди кубични метра пясък, като от пясъка на вдълбнатите конуси са направени изпъкналите. Размерът на всеки от 178-те конуса е пропорционален на отстоянието му до центъра на спиралите. Първият конус, на входа на спиралата е висок 3.75 метра и е с диаметър 15 метра. Последващите конуси постепенно намаляват по размер по посока към центъра.
В Центъра на спиралите е разположена кръгла водна площ с диаметър 30 метра. Тя всъщност представлява основата на вдлъбнат конус пълен с вода до ръба. В средата на вдълбания конус има изпъкнал конус, чийто отрязан връх образува малък остров в средата на кръглата водна повърхност. Това земно тяло, с обем 1200 м3 и W-образен разрез символизира съюза на позитивното и негативното, на изпъкналите и вдлъбнатите конуси. Малкият остров в средата на водното тяло, разположен точно на водното ниво и на хоризонта, символизира началото, място на раждане, прераждане и продължаване на живота. Отнела месеци трудна работа в жега и ветрове, Пустинно дихание е много обмислена, красива и богата на символи творба. Завършена през март 1997, тя е предадена на природните стихии, които започват бавния процес на нейното поглъщане обратно в ландшафта, от който се е родила. Документирането на този процес е неделима част от проекта. Чрез своето бавно разпадане, инсталацията става мярка за измерване на времето. Целта на творците е да създадат реалност, която може да се изпита и преживее във времето. Изборът на материал- пясък, и формата- конус, са тясно свързани с ритъма на пустинята. Малките огледала поставени на върха на всеки конус създават оптичната илюзия за вода или на езика на пустинята, за мираж.
Небесните тела: слънцето, луната и звездите.
Ние възприемаме света посредством директната светлина на слънцето през деня, а през нощта, чрез отразената от другите небесни тела. Древните хора не са разбирали научните принципи свързани със светлината, но са били наясно с важността на небесните тела, изразена в почитането на слънцето в много култури и цивилизации. За да осигурят на зрителя директна връзка с небесните тела и природните цикли и да провокират диалога му с космоса, някои съвременни автори “рамкират” със скулптурни елементи слънчеви събития като лятното и зимно слънцестоене и пролетното и есенно равноденствие. Творбата на Нанси Холт Слънчеви тунели (Sun Tunnels) от 1976 г. се състои от четири бетонови тръби разположени по двойки една срещу друга и ориетирани така, че да рамкират изгрева и залеза на слънцето по време на зимното и лятното слънцестоене на тази конкретна точка от земното кълбо. В продължение на десетина дни преди и след слънчевото събитие изгревът и залезът на слънцето се виждат в отворите на тръбите. Дупките изрязани в тръбите под формата на създвездията на Козирог, Персеус, Драко и Колумба (Capricorn, Perseus, Draco and Columba) внасят допълнителен визуален ефект в тъмния им интериор. Зрителят може да преживее различни видове светлина – през деня фигурите на съзвездията са образувани от слънчевата светлина, а през нощта от светлината на луната и звездите. Според авторката, в тръбите денят се превръща в нощ и се получава инверсия на небето. Разположена в пустинята, творбата представлява и ориентир/landmark в нея, място за възприемане на заобикалящия пейзаж и хладен подслон в жегата.
Светлината
Един друг аспект на събуждане на връзката на човека със слънцето и с космоса е осъзнаването на това което приемаме за даденост, светлината. Основна идея в творбите на Чарлз Рос е улавянето на момента на директното материализиране на светлината. В работите си той позволява на светлината да рисува формите си с минимална намеса. Слънчеви изгаряния/Solar Burns е нарисувана от лещи, които изгарят по една къса крива линия върху дървена плоскост всеки ден в продължение на една година. Когато отделните криви се поставят една до друга, те образуват двойна спирала. Което всъщност е древният символ на годината- двойна спирала, обръщаща посоката си при преминаването си от зимата към лятото. Според автора, обгорелите линийки отбелязват мястото на контакт с източника на нашето съществуване. Те също така илюстрират енергията на слънцето, тъй като контраста им и степента на обгарянето зависи от времето на годината и е различна при различните атмосферни условия.
