Неща, които трябва да имаме предвид преди да започнем проекта на градината
Композицията на градината може да бъде много разнообразна, важното е тя да отговаря на индивидуалните вкусове на всеки. За някои, градината е достатъчно да е приятно зелено пространство. Други искат градина, която е резултат на обмислен проект, има концепция, цялостна и красива композиция, “неща, които се случват” в нея, различни кътовете, специфична атмосфера, предпочитани цветни нюанси и текстури на настилките.
Композиционно, най-общо казано, градините са геометрични и пейзажни. Семпла или сложна, геометричната градина е винаги елегантна, подредена, балансирана, пропорционална. Обикновено в този тип градини има ниско окосена морава. Алеите, водните площи, площадките и други елементи са с геометрична форма. Растителността е засадена в правоъгълни или с геометризирана форма петна, храстите са подрязани. Този тип градини изискват интензивна и редовна поддръжка.
В пейзажната градина наподобяваща дивата природа няма строга геометрия, симетрия или подреденост. В нея има меки, извити пейзажни форми, може дори да няма поляна, а ако има такава тя да е тип “мавританска поляна”, която представлява смес от местни треви и цветя и се коси само два-три пъти през годината. В пейзажната градина обикновено се комбинират местни и декоративни видове, като целта е да се наподоби най-доброто от природата. Пейзажната градина също има нужда от поддържане, но ефекта от него трябва да е незабележим.
Независимо какъв тип градина правим, препоръчва се да се използуват характеристиките и даденостите на мястото Всички градини, независимо дали са пейзажни или геометрични изсикват поддръжка. Добре е още преди проектирането да имаме реалистична предства за количеството работа и енергията, които сме готови да инвестираме в градината. Ако искаме минимална поддръжка, трябва да избягваме моравите, които изискват непрекъснато поливане, косене, торене, плевене.
Засаждане на растенията в градината
Октомври е един от най-походящите месеци за засаждане на растенията в градината. Когато растенията са контейнерни, те могат да се засаждат целогодишно (с изключение на зимните месеци, през които земята е замръзнала). Но през есента предимството е, можем да засаждаме широколистните храсти и дървета на “гол корен” т.е. те не са засадени в контейнери и корените им са голи, без почва около тях. Това е възможно, защото тогава листата на растенията опадват и вече не протичат активни вегетативни процеси. Растенията “на гол корен”, обаче, трябва да се транспортират опаковани със зебло и малко пръст около корените и да се засадят скоро след ваденето си. Ако се налага да ги съхраним временно, трябва да ги “затрапим”. Засаждането на растения, когато са на гол корен намалява бюджета на градината, защото самите растения са с по-ниска себестойност, заемат по-малко място от контейнерните и следоветелно се поевтинява транспорта им. Друго едно предимство на правенето на градина през есента е, че се спестяват усилия: поливането е значително по-малко, отколкото ако я правим през лятото.
Засаждането на растенията е последан етап от правенето на една градина. То се прави след като са положени настилките и е оформен терена: моделиране на геопластики, нива или терасиране, както и насипването на плодородна почва ако има нужда от такава. Ако почвата не е хубава (много глинеста, неплодородна и т.н.) или пък е замърсена със строителни отпадаци, добре е да се премахне горния замърсен слой и да се замени с плодородна, хумусна почва. Там, където ще има трева е необходим е минимум 30 см слой плодородна почва. На местата, където ще има храсти почвата трябва да е минимум 40-50 см дълбока, но е по-добре да е с още по-голяма дълбочина.
С красиво оформени корони, интересен цъфтеж или листа, дърветата са използуват като вертикални растителни акценти в градината. Те се садят единично или на групи от по 3 или 5 броя. За всяко дърво се изкопават индивидуални дупки, като големината им е в зависимост от големината на дървото и почвената бала около корените му.
Храстите изглеждат добре, когато са засадени в групи. Разнообразни по форми и цветове, храстите осигуряват плътност, текстура и структура на градината.Те се използуват за периферия на градината, за заден и среден план, за ниски растителни стени и изолации. Оптималното разстояние на засаждане между храстите представлява баланс между постигането на бърз ефект и големината, която съответния вид ще достигне в зряла възраст. Засаждат се в един или в два реда шахматно. Разстоянията за засаждане са през 30-40 см при по-ниските храсти и 50-60-80 см за по-високите храсти. Височината, на която могат да се закупят храстите в разсадниците е 30 – 50 см при вечнозелените и 40-150 см при листопадните храсти.
Многогодишни цветя, декоративните треви, ароматно-кулинарните и почвопокривните растения внасят допълнителен колорит и нисък/преден план в композицията/градината. Те се предлагат винаги като контейнерни растения и могат да се садят по всяко време на годината. В зависимост от вида си и размерите, които достигат, се садят на 15 – 25 см разстояние.
Катерливите и увивни растения могат да се използуват за да се направят растителни стени, за внасяне на силен вериткален елемент в градината както и за покриване на непривлекателни стени, огради, дървесни стволове. Катерливите растения се катерят по решетки, закачен на някакъв вид стена или пък направо по самата стена. А увивните растения се вият около колони и перголи. Разстоянията на засаждане между растенията са 20-40см в зависимост от вида.
Животът на сезонните цветя продължава няколко месеца. Но през този период, те цъфтят обилно и непрекъснато като по този начин осигуряват ярки цветни петна в градината и дават възможност да се експериментира като се използуват различни видове всяка година. В нашия климат се правят две смени на сезонни цветя през годината. Пролетните сезонни цветя: теменужки, незабравки, силене, парички, декоративно зеле (брасика) могат да се засадят и рано напролет, но е по-добре да ги засадим през октомври предишната година. Засаждането им е се прави шахматно през 15-тина см.
Тревата се прави най-накрая, след като всички растения в градината са засадени. Ако правим трева чрез засяване на тревно семе и прогнозите са за топла есен, можем да направим поляна най-късно в началото на октомври. Идеята е тревата да успее да поникне и да я окосим поне веднъж за да може да поукрепне преди температурите да паднат трайно и да завали сняг. Ако затревяваме по-късно през месеца, можем да го направим с готови тревни чимове. Предимството на затревяването с чимовете е, че можем да имаме тревен ефект веднага.
Източник: списание „Наш Дом“ бр.10/2008г. стр.1
Източник: списание „Наш Дом“ бр.10/2008г. стр.2
