
Тропическите тенденции в интериора остават актуални и през 2023. Усещане за екзотика създават растенията с едри красиви листа като банан и филадендрон, вечнозелените растенията със субтропичен произход като зокум и цитрусови дървета, а също и ярко цъфтящите увивни и катерливи видове. Друг вариант на екзотика е включването на видове с ярки цветове и листа като кротона с неговите многцветни листа и антуриума с изразителните си цветове.

Трети вариант за пресъздаване на тропическо настроение е включването на растения с подчертано красив, архитектурен силует. Макар палмите все още да са актуални, фокусът тази година се изметва към скулптурните силуети на бамбуците. Друга акцент е върху използването на по-нестнадартни и редки екзотични растения. В тази група заслужено влизат бромелиевите, които са могат да се аранжират естравагантно и нестандартно.

Бамбук
Той принадлежи към семейството на житните растения. Родината му е Източна и Южна Азия, известни са повече от 1600 вида. Има както листопадни така и вечнозелени видове. Тропичните видове можем да използваме в интериора ни единично – като акценти, можем да ги засадим в редица и да направим зелена преграда, а може и да ги аранжираме в групи с други растения. Съществуват и студоустойчиви разновидности (които издържат до -20 °C), които можем да засадим на терасата и в градината.
Бамбукът е бързорастящ, а на височина може да достигне до 40 м. Расте изправен и се разпространява бързо, често е инвазивен. Затова се препоръчва да се засажда в саксии или цветарници, които да ограничават разпространението му. Изисква редовно поливане през първия вегетационен период, за да се установи дълбока и широка коренова система. Листата са копиевидни, сиво-зелени в цвета на върха на стъблата, стъблата му са гъвкави.

Аранжиране на бромелиеви растения
Повечето бромелиеви са епифити т.е. растения, които растат върху друго растение и чрез фотосинтеза произвеждат собствени хранителни вещества. Не са паразити, както често ги бъркат. Растат естествено върху клони на дървета и по скали, прикрепяйки се към тях чрез прилепващи корени. Някои са въздушни растения, които чрез листата си си набавят влага и хранителни вещества директно от атмосферата. Други са земни и растат в почвата. Почти всички бромелиеви имат ярко оцветени, атрактивни листа, изразена скулптурна форма, а много от тях цъфтят с ефектни цветове.
Много от бромелиевите растения могат да се отглеждат посадени в съд, засадени в лека, порьозна т.е. с високо съдържание на хумус, пясък или перлит, бързодренираща почва. Освен да се аранжират в красива растителна композиция с други интериорни растения, ако им се даде повече място, например засадени в зимна градина или цветарник, стават особено ефектни. С атрактивните си листа и скулптурен силует могат да са акценти в зимната градина или да се комбинират или със субтропични растения или с кактуси и сукулентни.

Особено ефектно е бромелиевото дърво – то симулира начина, по който епифитите растат в природата. Избират се стари, разклонени клони или части от дърво. Ако се спрем на голям изправен клон, той трябва да се прикрепи здраво в дълбок съд с цимент; ако клонът е малък, може да се залепи със здраво лепило. Препоръчва се да се използват млади растения, тъй като те по-лесно се прикрепят към дървото и се приспособяват по-лесно към новите условия. След като се махне ронещата се около корените им почва, те се увиват във влажен мъх и се привързват към клона или дървото. След като растенията пуснат корени, които ги прикрепят към клона, връзките могат и да се премахнат. Съвсем малките растения могат да се разположат в пукнатини или цепнатини на кората на дървото без да се привързват или да се прикрепят с лепило. Тиландзията, например, може да се прикрепя индивидуално или на на групи от няколко върху клони, скали, природни кристали.

Рутиини грижи
При подходящи условия бромелиевите изискват малко грижи и поддръжка. Нуждаят от топли, влажни условия за да виреят добре. Това означава температура, която не пада под 10 градуса. Като епифитите, те си набавят влага от въздуха и съответно трябва да се пръскат с пулверизатор – предпочитат въздушна влага на мъгла всеки ден, вместо често поливане. При растенията, чиито корени са увити с мъх, той трябва да се поддържа влажен постоянно. Трябва да се подхранват през пролетта и лятото с течен тор.
Източник: списание “Идеален Дом” февруари/2023г.
