Първият етап от изграждането на всяка градина е да се моделира нейния терен. Ако градината е разположена на равно място, трябва да планираме алеите и площадките с подходящ наклон, така че дъждовната вода да се оттича от тях. Ако градината ни е разположена на наклонен терен можем да го оформим по два начина: или да го терасираме или да го моделираме под формата на красива геопластика.
Терасиране на терена
Ако теренът ни има денивелация и искаме да го използваме практично, като съчетаем на него различни фукнкции, трябва да го терасираме т.е.да го разделим на отделни равни нива, разделени едно от друго с подпорни стени. В зависимост от идеята на проекта и стръмнината на терена, терасирането може да стане с една по-висока или с няколко по-ниски подпорни стени.
Технология за направа на подпорна стена
Подпорната стена трябва да има основа, обикновено бетонова и по-широка от стената, като дълбочината и широчината й са пропорционални на височината на стената. За стени по-високи от 80см или такива на много стръмен терен е добре е да се потърси професионален съвет от инженер-конструктор, който да изчисли дебелината и дълбочината им, така че да издържат на натиска на почвата и водите на терена. Подпорната стена трябва да се отводни с дренаж, който да върви хоризонтално покрай гърба й за да събира оттичащите се от ската води. Въпреки, че не е много естетично, силно се препоръчва стената има „шапка”, която да я предпазва от навлизането на водата от валежите вътре в стената и да я предпази от разрушаване.
Основното предназначение на подпорните стени е да държат терена, но те могат да бъдат и естетично ефектни – архитектурни акценти в градината. Могат да се направят от различни материали: студо- и влагоустойчиви тухли, бетонови ивици (за по-ниските стени), но най-често се изливат от бетон, който след това се „облича” с подходяща за ситуацията облицовка като формован естествен камък, например, или се измазват с подходяща водоустойчива мазилка. Особено красиви са стените от суха зидария, но правенето им е много бавно и изисква специални умения.
Необходими наклони за отводняване на настилките
Независимо дали терена е равен или наклонен, за да се отводнят алеите и площадките, те трябва да имат наклони. В зависимост от вида настилка наклоните са различни: от 1 до 3%. Наклон над 3% вече става много видим и си личи, че повърхността е наклонена. Ако градината е пейзажна и на стръмен терен, можем да направим и алеи с по-големи наклони. Колкото настилката е по-гладка, например гранитогрес, толкова оттичането е по-лесно и необходимият наклон по-малък и обратното. Също така, колкото по-голяма площ отводняваме, толкова по-голям наклон ни е нужен. Алеите се правят с напречен и надлъжен наклон.
Кога и как се правят стъпала в градината?
Стъпалата преодоляват стръмнината на алеите. По принцип има формула за изчисляване на височината и ширината на стъпалото, но в практиката често стъпалата се правят 30 см широки. Височината им може да варира: от 10 см до 20 см (при стръмни терени), но се смята, че 15-18 см е най-удобната височина. Препоръчва се да се направят минимум три стъпала, защото ако са едно или две има опастност да не се забележат или посетителят да се спъне. Не се препоръчва да има повече от 8-10 стъпала едно след друго, защото “натежават”. Ако е много стръмно и се налага направата на повече стъпала се препоръчва всеки 8-10 стъпала да се разделят с площадка между тях.
Геопластиките – естетично моделиране на терена
С оформянето на геопластика може да се постигне пластична изразителност на релефните форми, естетично да се моделира наклонен терен, да се оформи хълм или да се направи „земен лабиринт”. Това е и един от начините за красиво преодоляване на денивелацията/наклона. Геопластиката често е главно естетичен акцент, но може да бъде и практична: да служи като визуална или звукова изолация, например, или да се използва за пързалка през зимата.
Начини за правене на геопластиките
Ако ще оформяме геопластика в нашата градина, трябва да имаме пред вид че насипите в нея се правят след като се направени водоснабдяването, канализацията и осветлението. Във вътрешните и в долните пластове на насипа се използуват неплодородни почви. Ако искаме да отглеждаме растения върху геопластиката, най-горният пласт трябва да е от плодородна почва. Дебелината на хумусния слой, в зависимост от това какви растения ще засадим трябва да е минимум 20 – 40см. И тук важи правилото „колкопо повече, толкова повече” т.е. колкото по-дебел слой хумусна почва имаме, толкова по-добре е за растенията. Най-красивите геопластки са тревните, защото при тях ясно си личи формата на моделираният красиво насип. Но ако наклонът е голям, косенето и поддържането на тревата на тревна геопласктика ще бъде доста трудоемко и неудобно. В такива случаи се препоръчва геопластиките да са покрити с почвопокривни растения – т.е. ниски стелелещи се, с височина между 5 и 20см растения.
Когато правим насипи под алеи, препоръчва се в долната и във вътрешната част на насипа да се слага силно слягащата се почва, а на повърхността й – по –слабо слягащата се и устойчива на водата почва. Препоръчва се насипите от скални и чакълести почви да се полагат на пластове от 15-30см, а между тях да се изсипва пясък или ситна земя с дебелина на слоя 5-10см. Целта е каменните и чакълестите материали от различните слоеве да са с различна зърнистост за да могат да се уплътнят.
При всяко положение геопластиките са правят след прадварително обмисляне, т.е. като резултат от цялостен проект на градината, а ако са по-сложни се препоръчва използването на шаблон.
Източник: бр. 10/”Наш Дом” 2017г.
