Рано напролет, преди храстите и многогодишните цветя да се раззеленят и цъфнат, градината може да се оживи с циклами, анемоне, синчец и нарциси.
Един от най-романтичните начини да се внесе цвят, а понякога и аромат в градината са луковичните цветя. В края на зимата и началото на пролетта цъфтят кокичетата, някои видове циклами и ириси. Разнообразието им е най-голямо от началота на пролетта до началото на лятото, когато цъфтят минзухарите, нарцисите, зюмбюлите, мускарито, лалетата.
Характерно за луковичните е, че те са атрактивни само през периода на цъфтежа си. През останалото време на годината са в спящо състояние – нямат листа и цветове. Това си има и своите предимства. Прави ги подходящи за засаждане в микс бордери (смесени групи от цветя), в съдове и за натурализиране в тревата.
Повечето луковични растения са непретенцозни, могат да растат при всякакви условия освен на дебела сянка. Все пак предпочитат слънчевите места с влажна, но добре дренирана почва. Цветята със светли багри като бяло или бледо розово греят на здрач и са ефектни, посадени на сянка. Луковичните цветя изглеждат най-добре, когато са заседени на големи групи с конкретна форма или “се разливат” на пейзажни петна в тревата.
Групи
Цветните групи с конкретна форма могат да са чисти или смесени. В чистите групи, от един вид растение, се търси въздействието на хомогенния цвят. В смесените групи, растенията се подбират така, че да цъфтят последвателно за да се осигури дълъг цъфтежен период. Едрите групи с конкретна форма са подходящи за засаждане покрай алеи и като преден план пред храсти и многогодишни цветя. (Класически избор, например, са зюмбюлите и лалетата заради техните скулптурни силуети.)
Пейзажните групи са красиви както чисти, така и смесени с ниски почвопокривни растения като аюга, бръшлян или винка, с които образуват пъстър цветен килим.
Под дървета
Луковичните цветя допълват перфектно единичните или групите от по две-три големи, изразителни широколистни дървета. Те внасят цвят в градината преди разлистването на дърветата, когато короните им са все още ажурни, а сянката им, лека. Тогава почвата под тях е влажна, осветена от слънцето и е идеална за минзухари, анемоне, нарциси, сцила.
Рано напролет луковичните цветя могат да допълнят цветово или да контрастират на най ранно-цъфтящите дървета и храсти. Белите луковични растения, например, допълват белите цветове на декоративните череши, розово-лилавите циклами контрастират на жълтите цветовете на форзицията. А изрязаните форми на минзухарите си хармонизират с чашковидните цветове на магнолията.
Горската градина
Много от луковичните цветя се чустват комфортно в гората, смесвайки се с други горски растения като папрати, кукуряк и иглика. Добре е луковиците да се подберат така, че да има последователност във времето на цъфтежа им, контраст на формите и височините им. Сполучлива е комбинацията между белите кокичета и розово-лилавите циклами. Петната от сцила и ксинодокса могат да внесат нюанси на синьо. Мускарито осигурява бяло, розово или синьо на големи петна, а момината сълза – пръски от бяло. Някои от луковичните, като дивите зюмбюли, кокичето, мускарито и момината сълза са доста агресивни, разпространяват се бързо и могат да завземат големи територии.
Дърветата, хвърлящи ажурна сянка, като дъб, бреза и дива череша, позволяват под тях да се засадят повече видове, за разлика от тези като бука, чията сянка е дебела. 
В тревата
Луковичните растения могат да се оставят в градината без да се вадят. Тогава те се натурализират в нея и количеството им се увеличава. Те могат да трансфорират една поляна във весел килим, който се разпростира все повече и повече всяка година. За моравите, които се поддържат и косят интензивно, трябва да подберем луковични, цъфтящи рано напролет. За да могат луковиците да узреят, цветовете трябва да прецъфтят, а листата да пожълтеят и умрат преди да започне периодът на косенето. Нарцисите, фритиларията и минзухарите са класическият избор за засаждане в поляна. Частично засенчените места, където тревата е по-слаба, са благоприятни за някои от по-малките луковични като минзухари, ксинодокса, сцила и дребни нарциси.
В съдове
Ако площта ни е много ограничена или искаме цветен акцент в близост до къщата, можем да засадим луковични растения в съдове. Големите луковични цветя са красиви, когато са засадени самостоятелно. Малките могат да се засадят в сандъчета и да се комбинират, например, с теменужки и бръшлян.
Време на засаждане
Луковиците могат да се оставят да се размножават естествено и броят им да нараства ежегодно. А могат и да се вадят след прецъфтяването си. Ваденето е подходящо в малките градини, където площта е ограничена, както и в случаите, когато прекалено се сгъстят и се нуждаят от разреждане. Подходящо е и при засадените на петна луковици тъй като след прецъфтяването им на тяхно място се засаждат сезонни цветя. Пролетно цъфтящите луковични се засаждат през есента на предишната година.
Избор на луковици и засаждане
Когато си купуваме луковици, трябва да избираме едрите, твърдите и тези без натъртвания.
Добре е да ги засадим веднага. (Дребните луковици не цъфтят през първата година.) Луковичните цветя могат да се закупят и вече вкоренени в съдове и даже цъфнали и да се посадят веднага в градината.
Дълбочината на засаждане на луковицата е равна на два пъти височината и, а разстоянието между тях е равно на ширината на луковицата. В по-глинестите и непропускливи почви под луковиците на лалетата и нарцисите се поставя слой от 5 см едрозърнест пясък. След като ги засадим, уплътняваме добре почвата и поливаме обилно.
Понякога, когато засаждаме едри луковици в съд с ограничено пространство, е невъзможно да спазим тези пропорции. В такива случаи трябва да осигурим минимум два –три см влажна почва под луковиците и минимум един см над тях. Луковиците в съдове могат да измръзнат по-лесно от тези, посадени в градината. Затова е добре през зимата съдовете да се закопаят в почвата или да се затоплят с материали като пясък, филц, стиропор или торф. Ако засаждаме няколко вида луковици с различна големина, първо се посаждат едрите и се покриват с почва. След това над тях се засаждат малките.
Ако искаме да засадим големи групи от дребни луковици (например минзухари) в тревата, е по-лесно да се изреже и повдигне част от тревния чим, отколкото да се сади всяка луковичка поотделно. Повдигаме чима, разрохкваме почвата под него, набождаме луковиците в нея, разрохкваме малко почвата на самия чим,за да могат луковиците да пробият през него и го връщаме на мясото му. Ако ги садим индивидуално, в чима трябва да направим дупки, с градинска вила или нещо остро. Във всяка малка дупчица е добре да се насипе смес от рохкава почва и пясък, да се сложи луковицата на дълбочина равна на два пъти височината и, да се покрие със същата смес и накрая да се утъпче.
Съхранение на луковиците
Ако решим да съхраним луковиците през спящия им период, ги вадим от земята след като листата им започнат да жълтеят. Почистваме ги, разделяме едрите от дребните и ги оставяме да изсъхнат. След това ги слагаме в книжни торби или щайги и ги съхраняваме на сухо място до времето за засаждане.
Източник: списание „Наш Дом“, бр.3/2009г. стр.1
Източник: списание „Наш Дом“, бр35/2009г. стр.2
