Независимо дали е под формата на ниско окосена зелена морава или на висока цветна поляна тревата може да внесе елемент на свежест и усещане за природа дори в най-урбанизираната градина. В някои дизайни се търси чисто декоративния й ефект, докато в други случаи първостепенна е функцията й, т.е. способността й да издържа на утъпкване и да се използва като настилка на площадки за игра или спорт, или пък като тревна алея.
Една то най-разпространените грешки, е вярвянето, че тревата е най-лесния за направа и отглеждане вид зеленина в градината. Тревата, под формата на английска морава всъщност е най-ангажиращият жив елемент в двора, който изисква интензивна поддръжка за да изглежда добре: косене от май до септември на всеки 7-8-10дни, редвоно поливане, торене и аериране. Друга често срещана грешка е вярването, че затревяването трябва да се прави с чист райграс (който наистина е красива и нежна трева). Но ако направим поляна от чист райграс, скоро тя ще започне да изглежда рехава. Ако искаме да създадем дълготраен, плътен и равномерен тревен килим, задължително трябва да се затреви с тревна смеска, съчетаващи няколко тревни вида. Корените на различните видове в смеската са разположени на различна височина, а отделните видове се допълват по темпове на растеж и дълговечност. По-пълноценно се усвояват и хранителните вещества в почвата. Ако поляната е главно декоративна и по-рядко ще се ходи по нея, тя може да се направи от по-нежни тревни видове. Ако обаче ще се ползува интензивно, се препоръчва да се изберат тревни смески от устойчиви на утъпкване треви. Има също така тревни смески за сянка, за сухи условия и т.н.
Затревяване и зачимяване
Следващото грешно вярване е, че за направата на трева не е неободимо осебено прецицно обрабтоване на терена, както и дълбок плодороден почвен слой. Всъщност, за да имаме красива морава, хумусният слой трябва да е минимум 30см. Правенето на поляната може да стане със семена или с чимове. И в двата случая почвата трябва да се прекопае на около 20 см дълбочина, да се разбият едрите буци пръст и терена се подравни няколко пъти с гребло докато се получи напълно гладка повърност. Погрешно е възприиемането, че бъдещата трева ще прикрие неравностите на терена.
След това равномерно се разхвърля тревното семе с норма 25-40 g/м2. Към него може да се добави и комбинирана тор, NPK (азот-фосфор-калий), която да подхрани бъдещата трева и да ускори поникването й. След като се разхвърли, тревното семе се “зачуква” с гребло на дълбочина 1-3 см и се валира. Поливането на тревата до нейното поникване и непосредсвено след него трябва да е под формата на “дъждуване”, за да не се изровят семената, а и младата трева е много нежна. Честотата на поливане на младата трева е такава, че да не се позволи на горния слой почва да изсъхне. Първото косене се прави, когато тревата достигне височина 10-тина см. Тогава тя се подрязва по-високо – на около 5 -6 см за да не се отскубнат все още младите и слаби коренчета. След това можем да косим на 2-4 см.
Ако искаме ефект веднага, можем да затревим с готови тревни чимове. Обработването на терена се прави по абсолютно същия начин, както при затревяването със семе. Върху добре обработения и подравнен терен разстиламе чимовете, подреждаме ги така че да няма празнини, след което ги валираме и поливаме обилно.
Цветните поляни
Ако искаме да имаме поляна, която изисква по-рядка поддръжка, и която изглежда по-природосъобразно и диво, можем да се спрем на така наречената мавританска или цветна поляна. Тя представлява смес от по-бавно растящи тревни видове и многогодишни цветя. В зависимост от това дали предпочитаме да имаме по-ниска поляна, подбираме по-ниски цветя като парички, иглики, жълтурче или диви теменужки. Ако предпочитаме тя да е по вискока, смесваме тревните видове с лютиче, лайка, мак, метличина, ралица, кореопсис, есшолция, високи маргарити. Изборът на тревни и цветни видове при създаването на цевтни поляни се прави въз основа на вида почва и конкретните условия като могат да се подберат цветя за сухи, бедни почви или за открити, наклонени или мочурливи терени. Ако е възможно, се препоръчва използването на местни за района цветя, защото те са по-непретениозни и почти не изискват поддръжка. Подготовката на терена и засяването със семе става по същия начин както при класическата поляна.
В зависимост от това какви цветя ще подбореме за поляната, тя съответно може да бъде едноцветна, двуцветна или многоцветна. Също така, в цветните смески могат да се съчетаят видове, които да цъфтят едновременно или пък да има последователен цъфтеж за да е ефектна поляната през целия вегетативен сезон.
Цветната поляна се подрязва няколко пъти годишно в зависимост от вида цветя в нея – дали са пролетно или лятно цъфтящи. Пролетно-цъфтящите поляни се подрязват на 5-8 см на всеки три седмици след като цветята са си хвърлили семената или се окосява веднъж късно през лятото. Лятно-цъфтящите поляни могат да се косят до късна пролет, след което се оставят и не се косят до ранна есен докато цветята хвърлят семената си.
Един от недостатъците на цветните поляни, особено на по-високите е, че по тях не може да се ходи. Затова е важно да предвидим удобно преминаване през нея под формата на плочопътека или алея. Чистата поляна, смес от трева и парички, изглежда много нежна и романтична, а освен това е и непретенциозна и лесна за поддръжка. По нея, както и по други ниски поляни с издръжливи видове като жълтурче, може да се ходи. Те могат и да се окосят, което не им пречи отново да се възстановят и цъфнат.
Друг недостатък на цветните поляни е, че често с времето цветята в тях намаляват и започва да доминира тревата. Затова е важно да се подберат много издръжливи видове цветя, които да са съвместими с устойчивостта на тревата.
Поддържане на тревни площи
Поддържането на тревните площи е една от главните предпоставки за получаване на качествен тревен килим. Интензивно поддържаните морави се косят редовно на 2-4 см височина. В периода на усилен растеж и при обилно поливане и торене се коси на всеки 7-8-10 дни, а през есента и ранната пролет на 10-тина дни. Последната коситба се прави до към средата на октомври за да може тревата да се зазими при височина 5-7 см. Английската морава трябва да се подхранва с тор всеки месец, като може да се редуват комбиниран тор NPK (азот-фосфор-калий) с амониева селитра. NPK-торът е бавно разтворим, докато при амониевата селитра е много важно да се полее обилно до пълното й разтваряне за да не изгори тревата. Напролет и наесен задължително тревните площи трябва да се аерират или “изграпят” – със специално гребло се остранява старата пожълтяла трева. Целта на аерирането е да навлезе възух към осовата на стъблата на тревата.
По-малките площи, до около 200 м2, могат да се косят с електрическа косачка. За по-големите поляни се препоръчва бензинова, която е по-мощна, а и не сме ограничени от кабел.
Източник: списание “Идеален Дом” юли/2023г
