Храстите се подрязват за да се създаде силно и добре балансирано растение, да се оформи красива корона на храста, да се стимулира процеса на изкарването на нови, здрави и силни клонки и образуването на многобройни едри цветове. При растенията с цветни стебла и листа подрязването стимулира изкарването на нови интензивни на цвят стебла и листа. Времето на резитбите зависи от вида на храста и от ефекта, който искаме да постигнем. Пролетта, преди да са се разлистили напълно и преди да започне активната вегетация е подходящо време за подрязване на храстите. Задължително трябва да е преминала опастността от късни пролетни слани. Ако е студено и замръзнало, новите пъпки, както и стеблата могат да измръзнат. Ако рязането се съчетае и с подхранване с торове, растежът ще се стимулира още повече.
Подрязване на храстите за оформяне и цъфтеж
За някои храсти е достатъчно напролет да се подрежат измръзналите, повредени и болни клонки или да се подрежат малко храстите след цъфтеж . Като общо правило, вечнозелените храсти влизат в тази група, те изискват по-малко подрязване. Други храсти, като широколистните, изискват редовно и периодично подрязване за да се поддържа и подобри декоративния ефект на техните цветове, плодове, листна маса или стебла.
Рязането за оформяне има за цел да се направи хубава корона на храста – изрязват се слабите и преплитащите се клонки за да се оформи балансирана и мощна структура на растението. То се прави главно за широколистните храсти.
За храстите, които цъфтят на тазгодишни клонки т.е. на клонки, които се образуват през настоящата година, се препоръчва в края на март или началото на април старите стебла да се подрежат на около 20-30 см височина от земята. По този начин се стимулира растежа на повече нови стебла, което води до образуването на повече на брой и по-едри цветове. Между храстите, които се подрязват силно напролет са спиреите, будлеята, хортензията. При храстите с ефектни цветни стебла като белия дрян или с ефектни листа като червенолистната смрадлика, също се препоръчва силно изрязване на стеблата, на 15-25 см височина от земята. Така се стимулира растежът на нови, силни стебла с по-наситен цвят или образуването на по-големи цветни листа.
Освен за оформяне, подрязване може да се прави и ако храста е занемарен, изоставен или прекалено пораснал за да му върнем здравословния естетичен вид. Силното изрязване стимулира по-буен растеж и се прави когато формата на храста не е хубава или балансирана.
Рязането се прави с остри лозарски ножици. За по-дебелите клонки и издънки, може да се използуват специални ножици с дълги дръжки или трион с фини зъби. Рязането се прави под наклон, винаги над пъпка, обикновено външна или от страната, от където искаме да се образува новото разклонение. При храсти със срещуположни пъпки (като люляка, например) отреза се прави хоризонтален, над пъпките за да се развият балансирани клонки от двете пъпки.
Подрязване на живи плетове и стени
Резитбата е важна част от оформянето на един храст като жив плет. За да се получи гъст и плътен жив плет е необходимо храстът да има хубави, развити клонки от основа на храста чак до върха. Това значи всички клонки по протежение височината на храста да се стимулират чрез подрязване. Ако живият плет е направен от широколистни храсти, те се изрязват на 1/3 от височината си през първата и втората си година. Бързорастящите растения като лигуструм и глог се изрязват силно късно напролет на около 20-40 см от земята.
Геометричиният жив плет трябва да се подрязва редовно за да се поддържа формата му. Най-често живите плетове се оформят под формата на паралелепипед. Когато, обаче, е оформен като трапец или е със закръглена форма, той е много по-устойчив на снега и силните ветрове отколкото правоъгълният жив плет. Оформянето се прави с ножица за храсти или електрически тример. За да направим равна и хоризонтална горна повърхност на живия плет можем да опънем канап между две вериткално забити летви. Ако искаме да подновим прерастнал жив плет, това става в продължение на два сезона. Първата година се изрязва силно едната му страна, а другата се подрязва нормално. На втората година се изрязва силно другата страна.
Топиарни форми
Топиарните форми правим, когато оформяме растенията като топки, кубове, конуси, спираловидни колони или в по-сложни форми -пички, животни и каквито си пожелаем. Топиарните растения могат да бъдат посадени в почвата в градината или да са в съдове. Най-често, те са акценти в градината, а при тематичните топиарни градини, подрязаните растения могат да са много и да я скулптират цялата.
Подходящи за топиарни растения са тези, които бързо се възстановявт след резитба. Най често това са вечнозелени гъсти растения с малки листа. Това са тиса, лоницерата, чимширите, джела, дафиновият лист, птичето грозде, бръшлянът.
Някои прости и по-малки топиарни форми могат да се направят на ръка. Но най-често при рязането се използуват помощни материали като летви или метална рамка. Когато правим топиарна форма, рязането се прави от върха на растението надолу и от центъра навън. Най-простата форма като конус, например, може да се направи като на първата година формата на растението се оформя на око, а на следващата година посредством летвички или мрежа поставени върху растението се оформя желания вид. След като веднъж сме постигнали желаната форма, тя се поддържа всяка година като се подрязва растението с градинарски ножици или ножица за храсти. За да се оформят по-сложни форми, се прави здрава метална рамка, която се поставя върху и над растението и се прикрепя към земята. След като растението порасне и напълни рамката или съответно формата, то се подрязва с ножица за храсти по формата. Вече зрялото растение ще оформи гъста маса, която покрива рамката и се нуждае от редовно подрязване.
Източник: Списание „Наш Дом“, бр.04/2012г.
