Предпазване на растенията от студ и измръзване през зимата
За растенията и тревата във вече изградените градини трябва да се погрижим преди зимата. А ако все още нямаме градина и есента е нормална и мека, можем да си направим такава през ноември. Обикновено есенното засаждане се прави от края на септември-началото на октомври до началото на декември. То е особено подходящо за райони с продължителна и топла есен, с мека зима и с рано настъпваща пролет. По принцип, растенията които използуваме в градината трябва да са съобразени с климата на съответното място. Да се опитваме да отглеждаме топлолюбиви растения на студен климат е трудоемко и често разочароващо. Видовете, които нормално растат навън, но могат да пострадат при много тежки и студени зими, е разумно да се предпазят.
Студът е най-рисковият фактор през студения сезон. Много важна е продължителността му. Например температура от – 10 градуса С за половин час няма да причини щета, но ако продължи няколко часа или дни може да причини сериозни вреди. Дълбочината, на която прониква мразът зависи от инетезитета и продължителоността му. Много опасни са студените ясни нощи, когато студеният въздух се събира на слой точно над земята. Особено чувствителни са тези растения, на които кората не е успяла да се втвърди през лятото. Дърветата с дълбоки корени не се влияят от тежките студове, тъй като корените им са дълбоко под линията на замръзване.
Има различни начини за предпазване на растенията от студ и измръзване. Целта е да се изолира растението от външните зимни температурни амплитуди като се поддържа постоянна температура около него. Един от начините за предпазване на надземните части е увиването на растенията с текстил или няколко слоя вестник. По този начин всеки топъл въздух, изпаряващ се от почвата може да се хване от изолационните материали и да се използува като изолационен слой. За допълнително предпазване, под текстила или вестника около растението може да се увие слама или суха папрат. Тази допълнителна изолация е особено подходяща за увивни и катерливи растения прикачени към стена, за малки плодни дървета и храсти, за някои видове зеленчуци.
Многогодишните цветя и декоративна треви могат да се покрият с мулч или листа, които да се затиснат върху растенията с листа папрат или иглолистни клонки. След като температурите се покачат трайно над нулата, тези покрития се махат.
Розите, които не понасят ниски температури трябва да се зазимяват, особено чуствителни са чайно-хибридните сортове. Катерливите рози не се зазимяват тъй като са студоустойчиви. Зазимяването на розите се прави към края на октомври, началото на ноември. Чайно-хибридните и ниските рози се изрязват първо на височина 30см. Покриват се с почва на купчина около всяко растение висока 20-30 см. Ако зимата е много студена или безснежна, могат да се поставят допълнителни затоплящи материали като върху купчината като сухи листа, борови клонки, прегорял оборски тор. При високостъблените рози (със стъбла например 1.50 -1.80м), стъблото както и короната трябва да се обвие с някакав по-плътен плат или зебло. Ако розата е с повече стъбла, първо трябва всички стъбла да се приберат и завържат. Отгоре короната се покрива с перфориран найлон, зебло или амбалажна хартия за да може да влиза въздух. Изолацията може и да се направи като растението се обвие със стръкове дълга слама, тръстика, папур или борови клонки, овързани около стъблата на розата.
Предполага се че през октомври вече сме зазимили тревата, но ако есента е особено мека и приятна, това може да стане и в началото на ноември. Зазимяването означава да се спре косенето и да се остави тревата с височина около 7 см. Тя не бива да е прекалено ниска за да не измръзне.
Тревата, храстите, дърветата и многогодишните цветя е добре да се наторят с комбиниран NPK тор. Това помага за повишаване устойчивостта на растенията срещу измръзване. Също така е хубаво на две -четири години растенията (но не тревата) да се подхранват с прегорял оборски тор, тъй като освен че е богат на хранителни вещества, той подобрява и структурата на почвата.
Снежната покривка е много полезна за растенията. Тя не позволява температурата на почвата да падне под 0 градуса въпреки, че въздушната може да е. А при по-висока надморска височина снежното одеяло е много ценно, защото предпазва растенията от ниските температури.
Но когато слоят сняг е дебел, се препоръчва да се изчисти тъй като, ако се задържи върху тях по-дълго, може да повреди живите плетове или клонките на вечнозелените растения. Клонките на иглолистните дървета (смърчове, ели) се препоръчва периодично да се изтупват от навалелия сняг, за да не натежат и се счупят. Короните на храсти, които са оформени елипсовидно не са така застрашени защото формати им не позволява на снега да се натрупва върху тях. Някои растения като туите и юките трябва да се овържат с въже или да им се сложат специално предназначени за това мрежи. Целта е да се приберат короните им и по този начин да се предпазят от изпочупване от натрупан през зимните месеци сняг.
Дърветата и храстите варират широко според тяхната устойчивост на вятър. Като цяло най-толерантни са тези с малки, дебели, бодливи или восъчни листа. Предпазването от вятър има за цел да намали скоростта му преди той да е успял да счупи клонки и стебла и да е предизвикал по-нататъшна загуба на вода от изпаряване. За да увеличим шансовете за оцеляване на чувствителни растения, можем да ги засадим до храсти или жив плет на завет. Например храст или жив плет с височина 1.5м намалява скоростта на вятъра около 50% за растения на 7.5 м от него. Ветрозащитни екрани или мрежи от тръстика или други материали също могат да се използуват.)
Източник: списание „Наш Дом“ бр.12/2008г. стр.1
Източник: списание „Наш Дом“ бр.11/2008г. стр.2
