58-ата международна художествена изложба “Арт Биенале 2019 ” се провежда от 11 май до 24 ноември 2019 г. Тя е курирана от Ралф Ругов и организирана от La Biennale di Venezia, с председател Паоло Барата. Изложбата включва 89 национални участия в историческите павилиони на Градините, в Арсенала и в градския център на Венеция.
Темата
Заглавието на изложбата “Нека да живеете в интересни времена/May You Live In Interesting Times”, е английска фраза, която често е погрешно асоцирана с древно-китайско проклятие: “интересни времена” се свързва със заплашителни времена, с периоди на несигурност, криза и смут, точно като тези, в които живеем днес. Но според Паоло Барата тази фраза може да бъде и покана за това винаги да виждаме и разглеждаме хода на човешките събития в тяхната сложност, нещо, особено важно в настоящия момент, в който твърде често доминира прекаленото опростяване, породено от конформизъм или страх.
Според Ралф Ругоф силата на изкуството не е в областта на политиката, то не може да спре възхода на националистическите движения и авторитарните правителства в различни части на света, нито може да облекчи трагичната съдба на разселените народи по целия свят (чийто брой сега представлява почти един процент от цялото население на света). Но по косвен начин изкуството може да бъде своеобразно ръководство за това как да се живее и мисли в „ интересни времена”. Изложбата сама по себе си няма конкретна тема, но подкрепя социалната функция на изкуството като “прегръща” както удоволствието, така и критичното мислене. Tя се фокусира върху творбите на художници, които предизвикват съществуващите начини на мислене и раширяват общоприетия прочит на предмети и изображения, на жестове и ситуации. Според Ралф Ругоф такъв вид изкуството произтича от обединяването на множество гледни точки, от съчетаването на на пръв поглед противоречиви и несъвместими понятия и от жонглирането с различни начини за осмисляне на света.
Няколко проекта
Джими Дърам, Арсенал
Джими Дърам е носител на Златния лъв за цялостен житейски принос на 58-ата международна художествена изложба La Biennale di Venezia, 2019г.
Скултурите му са посветени на най-големите бозайници в Европа, много, от които са на прага на изчезването. Всяка една от тях е изработена от комбинирането на мебелни части, индустриални материали и използвани дрехи и наподобява големината на титулното животно. Но получените форми не са портрети на живите същества, а по-скоро поетични провокации на представата за разделението между хората и природата. (Дърам нарича творческият процес „незаконно комбиниране на отхвърлени предмети“.) Всекидневните материали в творбите му контрастират на осакатения животински скелет, символ на видовете, заплащени от изчезване.
“Как живеем” – Рада Букова и Лазар Лютаков, Палацо Джустиниан Лолин.
Българското участие на биеналето пердставлява визуален диалог между творбиje на художниците Рада Букова и Лазар Лютаков. Разпененият полистирен е популярен материал, който се използва за строителна изолация и чиито цвят и структура обикновено са скрити под други технологични слоеве. В творбата на Рада материалът-еднодневка е покрит с мегнетично лазурно синьо, което се комбинира ефектно с въздействието на архитектурата на сградата ( и се превръща в ефектно решение на всички пректични и естетични проблеми на съвремието.)
В “Пътят на пясъка” Лазар Лютаков разглежда различни методи за производство на стъкло. Изложените чаши са произведени от отпадъчно рециклирано стъкло, използвайки традиционна технология и имат ниска производствена стойност.
И двамата художници използват индустриално произведени модули и съвременни, масово разпространени и достъпни материали . В общата творба обектите изпълняват различни роли вариращи от моментното и евтино решение до изключителното и единствено по рода си художествено произведение.
“Discordo ergo sum”, Ренате Бертълмен, Градини.
В творбата “Discordo ergo sum” /”Не се съгласявам, следователно, аз съществувам” авторката перифразира класическия принцип “Мисля, следователно съществувам”. Целта й е да се пребори с надмощието на причината и да опише себе от позицията на бунтарския й светоглед. Тя доразвива и модифицира този принцип с фразата “Amo Ergo Sum” /”Обичам, следователно съществувам” , с която иронично “подписва” архитектурата на павилиона. Израз на това е инсталацията от набодени на ножове червени рози в бял вътрешен двор. Формата и съдържанието на “розовата” инсталацията ни позволява сетивно да почувстваме двойствената природа на нашето съществуване. (А белият павилион служи като място за съзерцание на ключовите аспекти от изкуството на Бертлман от 70-те години на миналия век и го свързва с новата й инсталация във Венеция.)
„Розови облаци“, Мартине Зайберт-Ракен , Палацо Мора
Заешката тел е нейния работния материал. За нея тя е символ на ограничение, на линия, на ограда, на лшаване от свобода. Мартине е обработила хиляди метри заешка тел, за да създаде структури в природата и в същото време да представи прекъсване на настоящата ситуация. Тя иска да повдигне определени въпроси, да разкаже своята приказка, наречена “Имало едно време …”. Която продължава тази година и във Венеция.
„Не харесвам “ Стефан Мариенфелд, Палацо Мора
Самото заглавие на творбата „Не харесвам“ на Стефан Мариенфелд е провокация на конформисткото „Харесвам “, (формирана безмислено у масите от социалните медии,). „Не харесвам“ е силно твърдение със специална изразителност. Скулптурите се противопоставят на еднаквостта на очакваното и с характерната си форма се превръщат в знак за „бунт“ срещу прекалено установеното и в молба за самостоятелност на личността. Тази индивидуалност се подчертава от факта, че всяко от творбите от серията „Не харесвам“ е уникална,( т.е. непрекъснато преработена и оформена наново). На Венецианското биенале през 2019 г. скулптурите на Мариенфелд „Не харесвам“ маркират входната зона на Палацо Мора, закачени за голямо палмово дърво и балкон над портата към изложението „Пространство, време и съществуване“.
” Аеросцена” или изчезването на облаците, Томас Сарацено, Арсенал
Обществените проекти и интерактивните инсталации на Томас Сарацено изследват устойчиви начини за обитаване на околната среда посредством чувствителност и използване на свързващи дисциплини като изкуство, архитектура, природни науки, астрофизика, философия, антропология, инженерство. Във всички тези проекти, Сарацено се ангажира с форми на живот, които съществуват навсякъде около нас и в нашата епоха на екологични катаклизми ни насърчава да се насочим към други видове и системи, както на микро така и на макро ниво – от паякови колонии до гравитационни вълни – както и към ангажирането на хибридни и алтернативни начини за обитаване на нашата обща планета.
Никол Айзенман, Арсенал
Картините и скулптурите на Никол Айзенман насочват към факта, че светът остава изпълнен със зли хора, задвижвани от власт, лакомия, кръвожадност и убеждението, парите са най-висшата ценност В своите скулптурни произведения в Арсенал Айзенман представя тези сили като чудовищни и изкривени бюстове, изпълнени с патос и отвращение. Като екстентричен творец тя знае какво е да се чувстваш като изрод и друг аспект на послането е състраданието: в крайна сметка дори Франкенщайн е искал да обича и да бъде обичан. Тези бюстове със своите изкривени черти ни напомнят, че врагът и неговия победител са обединени в нас.
Жан-Люк Мулен, Арсенал
Интересите на Жан-Люк Мулен към производството се разпростират до промишленото производство и техники за 3D печат, а също и към занаятите като грънчарство и правене на стъкло. Той се интересува какво се случва на група от различни предмети, когато са преплетат заедно, като в същото време се различават един от друг подобно на думи в едно изречение. Вълнува го и странното прекъсването на връзки, което се появява когато един обект от определн вид се сблъска с друг вид. Друг аспект на работата му е разширяването на въображаемия потенциал на ежедневни структури – той експериментира с въздействието на неочакваните материали: прави бюст от градски бетон вместо от елегантен бронз или кухненски нож от зачервен бронз вместо от стомана.
Източник: списание “Наш Дом” бр.10/2019г.
