Огради
Често оградите са необходимост, дефинираща лично пространството, в което собствениците се движат, играят, почиват. Понякога оградите са чисто оптически бариери. Те могат да са пълтни и високи с цел да предпазват и изолират от хора и животни или ажурни, без рязко разграничаване на мястото от неговото обкръжение.
Дворът може да се огради с един вид ограда или да се комбинират два вида, например, плътна откъм видимите страни на имота и оттам, откъдето търсим изолация, а от останалите ажурна. Оградите предлагат и текстурно и архитектурно разнообразие в двора, а могат и да създадат чувство на интимност във външната стая. Предоставяйки възможността за вертикално озеленяване с увивни растения и висящи съдове, те могат да създадат оптическата илюзията за двойно по-голямо пространство от реалното.
Видове огради
Най-често плътните огради са комбинация от бетонови колони, разположени в ритъм, обикновено през два-три метра, със зидария между тях. Ако колоните се облицоват в различен материал от този на паната се получава ритмичен и раздвижен вид на оградата. Често плътните огради се правят с височина около 2.20 м или по-високи, ако се налага. Височината на цокъла варира между 40 и 70 см и трябва да е пропорционална на цялата височина на оградата. Цокълът може да е покрит с минерална мазилка или мозайка. Или облицован с неформован или формован естествен камък. По-лек вариант на плътната ограда е дървената ограда. Тя може да комбинира стабилен и плътен цокъл от бетон или зидария в долната част и дървено пано нагоре. Или да е изцяло дървена. В този случай се препоръчва дървените части да са на няколко сантиметра от земята, да не докосват почвата, за да не гният.
Ажурните огради могат да са изцяло ажурни или да комбинират ажурна и плътна част. Ако са направени от дърво, ажурните огради могат да бъдат дървена решетка или рамка с наредени вътре в нея дървени дъски или летвички. По-често ажурните огради се правят от кръгли, квадратни или правоъгълни метални профили. Могат да се използуват и метални въжета. Много съвременно „звучат“ полупрозрачните стени, направени от различни синтетични материали, които подсказват за друго градинско пространство отвъд.
Ако искаме да дефинираме пространсво без да блокираме погледа, ниските градински стени са много ефективни. Пролуки, оставани в твърда или жива преграда позволяващи изглед навън, създават усещането за затворено, обградено, интимно пространство, което не е прекалено забранено и подканва към надничане. В плътните огради, могат да се оставят отвори под формата на кръгла или правоъгълна порта или прозорец, които да включат заобикалящия пейзаж в сценографията на градината.
Прегради
Най-общо казано, има два подхода за обособяването и контролирането на едно пространството. Единият е минималистичния, при който се предпочита“незатрудненото“ и непрекъснато пространство, а при другия подход се обособяват отделни пространства, растителни „стаи“ и тематични къстове, вътре в едно голямо. “Разделянето” на градината може да съчетава практичното и естетичното. Например, треяж, който служи за опора на увивно растение може да се използва като ажурна преграда и да скрие нежелана гледка.
Начини на разделяне на пространството от преградите
Разделянето на голямото пространство не само оформя допълнителни пространства, но също и контролира начина, по който да преминем от едното място в другото. От гледна точка на дизайна, когато човек гледа към преграда се създава чувство за мистерия ;напрежение докато я доближава последвано от изненада, след като бариерата е премината и се открие новата гледка. Ситуирането на разделителите в пространството трябва да е съобразено с мащаба на градината. В една малка градина може да има нужда само от една преграда, разположена може би странично. Можем да приложим древногръцкото златно правило, че иделната точка се намира на една трета или три четвърти от дължината на една линия или фигура. Например, ако дворът е правоъгълен с къщата разположена от единия край, на разстояние две трети от дължината на двора в близост до къщата и една трета от далечния й край е перфектното място за поставяне на преградата, пейка или акцент. Това е мястото на пауза, на смяна на посоката – “горещата” точка, където може да се добави интерес в градината.
Избор на материали за направа на огради и прегради
Оградите и преградите могат да са тухлени, каменни или покрити с мазилка стени, дървени огради или ажурни треяжи, строго подрязани живи плетови или пък храсти в естествената им форма, полупрозрачни стени или падаща водна завеса. Изборът на вида ограда и преграда е добре да кореспондира на цялостния дизайн на градината, както и да е съобразен с бюджета за направата и за по-нататъшната й поддръжката. Например, дървената ограда е по-евтина от плътната, но ежегодно трябва да се боядисва или импрегнира. Плътните стени не изискват поддръжка, но са скъпи да се направят. Треяжите и параваните могат да са евтини и мобилни. Растителните прегради, храсти и живи плетове са на средна цена и придават есествен вид на градината, но изискват време за да порастат и редовно подрязване и поддръжка след това.
Акцент или фон
Често оградите и преградите са важен архитектурен елемент от дворното пространство. В зависимост от ефекта, който целим оградата и преградата могат да бъдат акцент или да на се открояват в пространството. Ако оградата, паравана или треяжа са сини или в студена гама, те се сливат със заобикалящото. А много яркият цвят освен акцент в много редки случаи може да бъде подходящ фон за растителността.
Източник: списание “Наш Дом” бр.6/2019г.
