Обикновено оградата дефинира пространството, където собствениците могат да се движат, играят, почиват. На някои места оградите са необходимост, на други са оптическа бариера. Често тя е и важен архитектурен елемент от дворното пространство, а може и да бъде фон, на растенията, оформящи периферията на градината. Оградите могат да са плътни – тухлени, каменни или покрити с мазилка стени, дървени – плътни, от наредени една до друга дъски или ажурни, под формата на дървена решетка, строго подрязани живи плетови или пък храсти в естествената им форма.
Предназначени на оградата
Оградата може е пълтна и висока с цел да предпазва от хора и животни и да изолира. А може и да е ажурна, без да разграничава рязко мястото от заобикалящото го пространство.
Дворът може да се огради с един вид ограда, например плътна. Често, обаче, се комбинират два вида огради: например, откъм видимите страни на имота и оттам, откъдето търсим изолация се прави плътна ограда, а от останалите ажурна. Изборът на вида преграда е добре да кореспондира на цялостния дизайн на градината, както и да е съобразен с бюджета за направата и за по-нататъшната й поддръжката. Например, дървената ограда е по-евтина от плътната. Плътната почти не изисква поддръжка, но е скъпа да се направи. Дървената, обаче трябва редовно трябва да се боядисва или импрегнира тъй като се амортизира от атмосферните условия. Растителните прегради, храсти и живи плетове са на средна цена и придават есествен вид на градината. Но изискват време за да порастат и редовно подрязване и поддръжка след това. В някои случаи когато оградата няма да се вижда, може тя да се направи от някакъв вид телена мрежа, опъната между бетонови или метални колове, а пред нея да се посадят високи храсти, които да я скрият.
Роля на оградата в пространството
В зависимост от ефекта, който се цели – да бъде ли тя акцент или да не се натрапва в пространството се подбира и съответен цвят. Оградите в студена гама, например синя, се сливат със заобикалящото. А много яркият цвят е подходящия фон за растителността само в определени случай.
Също така е добре е да се вземе под внимание и денивелацията на мястото. На наклонени терени, оградите следват терена и се правят с отстъпи. Колкото е по-стръмен терена, толкова са по-големи отстъпите, но все пак е добре те да не превишават 40-50 см.
Видове огради
Най-често плътните огради са комбинация от бетонови колони със зидария между тях. Ако колоните са по-дебели от зидарията, за да се разграничат още повече, може да се облицоват в различен материал от паната. По този начин се получава и по-раздвижен и динамичен сиует/вид на оградата. Обикновено плътните огради се правят с височина около 2.20 м, макар да е възможно да се направят и по-високи, ако се налага. Височината на цокъла обикновено варира между 40 и 70 см и трябва да е пропорционална на цялата височина на оградата. Цокълът може да е облицован с естествен камък, а може и да бъде покрит с минерална мазилка или мозайка. В зависимост от замисъла и дизайна на къщата и двора, естествения камък, с който облицоваме може да е в свободни форми или обработен (изрязан в правоъгълни и квадратни форми), когато търсим по-строг и геометричен ефект. Също така, в зависмост от височината на оградата, разстоянията между колоните са различни – обикновено са два-три метра.
В зависичмост от търсения ефект оградата отгоре може да има шапка, която да я предпазва от валежите. Това може да е бетонова шапка или при повлияна от Възрожденския стил ограда – лека дървена конструкция и керемиди. Турските керемиди са много декоративни и ефектни, но не са трайни, затова се препоръчва използуването на керемиди тип “Мизия”. Напоследък все по-често се правят шапки от лека дървена конструкция покрита с битумни керемиди. Този тип керемиди позволяват по-малък наклон, докато при класическите керемиди, а е наобходим наклон от 30-40%.
По-лек вариант на плътната ограда е дървената ограда. Тя може да комбинира стабилен и плътен цокъл от бетон или зидария в долната част на оградта и дървено пано нагоре. А може и да е изцяло дървена. В този случай се препоръчва дървените части да не докосват почвата, а да са на няколко сантиметра от земята за да не гният.
Ажурните огради също като дървените могат да бъдат изцяло ажурни или да са комбинация между ажурна и масивна, нисък цокъл от зидария или бетон. Горната част, може да бъде дървена: например дървена решетка или рамка и вътре в нея наредени дървени дъски или летвички с разстояние между тях. По-често ажурните огради се правят от метални профили – кръгли, квадратни или правоъгълни. Напоследък, за да въздействува оградата още по-леко, може освен метални профили да се използуват и метални въжета. Съвсем съвременно звучат полупрозрачните стени – според търсената визия и трайност, може да се експериментира с различни синтетични материали.
Врати и порти
Вратите и портите са важна функционална и естетическа част – те осигуряват достъп на хора и автомобили до градината и са важна част от дизайна на оградата. Препоръчва се разделянето на входове за пешеходци от входове за автомобили. При избора на място за вход освен съобразяването с комуникациите и с улицата, е добре да се избере място, откъдето се открива интересен изглед към двора. Входът може да е маркиран, например с дървета посадени в декоративни съдове, с пластики или да се подчертае със специално осветление. Когато имаме Възрожденски тип ограда, дървената порта към нея е много съществена част от цялостния дизайн. Вратата може да контрастира на оградата. Например плътна ограда от зидария с мазилка и метална врата. А може и да хармонизира на оградата – обикновено при металните ажурни огради детайлът на паната се повтаря и във вратата.
Източник: Списание „Наш Дом“, бр.05/2012г.
