Един от начините да направим по-атрактивно градското ни обкръжение е като използваме растения върху и около сградите, да озеленим “вертикалната и хоризонталната повърхност” на града: покривите, стените и други твърди повърхности. Увеличаването на количеството зеленина в градовете има и много практични предимства: тя пречиства въздуха от замърсители и прах, поема вредни химически елементи, падащи заедно с валежите, подобрява климата като чрез изпарението растенията понижават температурата и повишават влажността на въздуха. Наличието на повече растителност също така помага да за запазване на биоразнообразието в градовете като осигуря убежище за птиците и други живи организми. Вертикалното озеленяване също така е много подходящо за подобряване на вида на някои сгради, както и за скриването на неатрактивна фасади. Фасадите, покрите с растения предпазвата стените от прекалено нагряване през лятото и прекалено изстиване през зимата, а също и от влиянието на киселинния дъжд. Голямо предимство на вертикалното озеленяване е, че за засаждането му е необходима малка площ като в същото време то осигурява много квадратни метри вертикална зеленина.
Начини за направа на вертикално озеленяване
В продължение на векове определени пълзящи растения като дивата лоза и бръшляна са били използвани за да декорират фасадите на сградите.Тези растения самостоятелно се прикрепят към фасадата и могат да покрият цялата повърхност. По този начин, обаче, могат да повредят мазилката или да причинят проблеми ако се наложи поддръжка на сградата. Има различни начини чрез използването на треяжи, панели или кабелни системи да се осигури опора на растенията като те се държат настрана от стената.
Увивни и катерливи растения върху конструкция
Има катерливи и увивни растения, които се нуждаят от конструкция поставена пред стената, която да ги поддържа. За прикрепянето на растенията към стената се използуват опори от опъната поцинкована или стоманена тел, тънки тръбички, тънки въжета, дървени летви, поставени вертикално или оформени като решетка. Вида опора се избира в зависимост от вида растение (катерливо, увивно или пълзящо). В много случаи, особено при ниските сгради, за опори могат да служат треяжите (ажурни дървени или метални решетки). Те са красиви, но не са подходящи за големи височини, където прикрепването им е трудно. Освен това не са устойчиви на силен вятър. Решетките се закрепват към стената с помощта на стоманени скоби, които се забетонират или се завинтват към дървени клепета. Това закрепване е достатъчно здраво и за най-тежките и високи растения. Подходящи растения за вертикално озеленяване са: клематис, катерливи и увивни рози, вистария.
Растенията се засаждат по същия начин като растенията в градината, като разстоянията зависят от растителния вид. Все пак, те трябва да се засаждат възможно най-близо до стената. Когато няма възможност да има почва в непосредствена близост до стената (например, когато има мазета или настилка), засаждането може да се направи в дървени, бетонни или керамични кашпи или да се иззидат специално за целта цветарници. Най-добре е растенията да са засадени в почва, защото в съдовете пространството за корените е ограничено, но ако все пак нямаме друг избор, се препоръчва съдовете да са максимално големи.
Живи стени
В България се използват два начина за направа на „живи стени: с помощта на правоъгълни пластмасови модули или безпочвено като се използва специфичен синтетичен текстил.
Когато се правят живи стени от пластмасови модули е важно стената, която ще се озеленява да се хидроизолира добре с подходяща замазка. Като допълнителна хидроизолация върху стената се препоръчва да се сложи фолио за направа на водни площи. Модулите са разделени на отделни гнезда за засаждане на всяко растение и са с дълбочина 15 см. Насипването на почвата в модулите и засаждането на растенията се прави предварително, преди окачването им на стената. Модулите се нареждат на лайсни, които са предварително закачени на стената. Напояването е капково – в горната част на всеки панел минава маркуче, което напоява модула под него. На пода, под зелената стена задължително се прави плитко корито от неръждавейка или от друг подходящ архитектурен материал, в който се събира отцедилата се от стената вода, която след това се оттича в канализацията. Поливната система се задвижва от помпа с програматор за честотата на поливането.
Безпочвени зелени стени
Когато се правят безпочвени зелени стени по технологията на френския ботаник Патрик Бланк се използват три части: метална рамка, PVC слой и слой филц направен от полиамид. Металната рамка може да бъде окачена на стената или пък да е свободно-стояща. Предназначението й е да държи конструкцията, както и да осигури въздушен слой между зелената и архитектурната стена, служещ като ефективен термичен и аудио изолатор. Върху металната рамка се захваща PVC слой с дебелина 1 см. Той осигурява твърдост и водоустойчивост на „зелената“ конструкция. Следва филцовия слой, ушит под формата на джобове, който се захваща за PVC слоя като във всеки джоб се засаждат растенията под формата на семена, на резници или на вече пораснали растения. Гъстотата им на засаждане е около трийсет растения на квадратен метър. Друго предназначение на синтетичния текстил е да не позволява на корените да преминат през него. Филцовият слой е с висока капилярност – това осигурява равномерно разпределание на водата в структурата. Поливането е автоматизирано и се задейства от помпа с програматор, като водата се подава от горната част на стената. В нея са разтворени торове и минерали, които всъщност изхранват растенията.
Цялата тежест на вертикалната градина, включително растенията и металната рамка е по-малка от 30 кг/м2. Поради тази причина технологията може да се приложи върху всяка стена без ограничения за размера й. Подходящи растения са почвопокривните, ниските храсти, многогодишните цветя, ниски ароматно-кулинарни и ядливи растения.
Тераси и балкони
Терасите и балконите а удоволствие за хората, които нямат градини, дават възможност за лично творчество и естетична наслада, както и за изолация от съседите, скриване на грозни тръби и стени. Терасите и балконите могат да се озеленят по няколко начина. Можем да посадим растения в почвата до основата на сградата и да ги повдигнем до парапета или до покрива на терасата или пък да ги засадим в цветарници или съдове ( кашпи, саксии, сандъци), поставени по периферията на терасата или върху парапета. Ако терасата е по-голяма, можем да иззидаме трайни цветарници. Подходящи растения за засаждане в съдове на терасата са джуджестите и миниатюрни форми на широколистните и вечнозелени дървета, ниските храсти, многогодишните и едногодишните цветя. Сандъчетата върху парапета се прикрепят посредством шини в П-образна форма. В сандъчетата се засаждат предимно висящи растения и цветя.
Прозорци
Прозорците могат да се озеленяват със сандъчета, подредени върху корнизи, които са широки минимум 15см. Препоръчва се, от съображения за сигурност, сандъчетата да се прикрепят с лек ажурен метален или дървен парапет. Подходящи растения за засаждене в сандъчетата са ниските храсти, почвопокривните и ароматно-кулинарните растения, едногодишните и многогодишните цветя.
Стълбове и колони
Стълбовета и колоните се озеленяват с увивни или пълзящи растения (полигонум, клематис, роза, вистария). Когато няма възможност за засаждане на растенията в почвата до основата на колоните, могат да се използуват висящи растения, засадени в съдове, прикрепени към колоните.
