Независимо дали е под формата на голям плувен басейн или на тесен канал, насочващ погледа в определена посока, присъствието на водата не остава незабелязано. Разнообразните начини, по които водата е използувана в градините от различните култури вече повече от 3000 години ни предоставя много идеи, от които да се вдъхновим за проектирането на водната площ в нашата собствена градина. Когато предвиждаме водна площ в градината си, е важно да преценим естетичните и практични аспекти на индивидуалната ни ситуация преди да решим на какъв тип и дизайн да се спрем.
Едно от най-популярните е водното огледало. Заради непрекъснатата игра на светлини и сенки, на спокойствие и движение, то въздействува едновременно и като солидна и като ефемерна форма. Може да предпочетем присъствието на динамична, течаща вода, под формата на фонтан, водна завеса или водопад. Ако имаме естествено наклонен терен или сме го моделирали или терасирали и искаме да се възползуваме от различните нива, можем да оформим водна каскада. Водната площ може да бъде визуален или композиционен акцент в пространството или задънка на алея. А може и да се съчетае с кът за сядане за да се гледа и усеща отблизо.
Форма на водната площ
Най-общо водните площи в градината са с геометрична или с пейзажна форма. Когато са подчертано геометрични, те най-често са продължение на геометрията на къщата и градината. Геометричните водни площи могат да са във формата на правоъгълник, квадрат, осмоъгълник или кръг. Ако са ситуирани самостоятелно, са силен акцент в пространството. Те са по-концептуални и въздействуват графично, при тях ясно си личи ръката на проектанта. Могат да бъдат съчетани със скулптура, разположена вътре в тях или някъде по периферията им и отразяваща се в гладката водна повърхност.
Пейзажните водни площи въздействуват много по-релаксирано. Те често са заобиколени от туфи растения. Целта на водните площи в свободни форми, независимо дали са оформени като потоци, водопади или спокойни водни огледала, е да наподобят природата или напълно да се слеят със заобилящото ги обкръжение.
В някои градини има естествени водни потоци, които могат да се оформят като природосъобразни водни площи. В тези случаи трябва да се вземат предвид непредсказуеми природни стихии като поройни дъждове, например, когато може да се получи прекалено голям приток на вода и наводнение.
Формата на водната площ се влияе и от стила и отдалечеността й от къщата – обикновено водната площ в близост до къщата е по-геометрична, докато ако се намира някъде далеч в градината, тя може да е с по-природосъобразна форма. Има междинни варианти, съчетаващи двата стила. Интересно съвременно решение са и асиметричните водни площи.
Техническо изпълнение и материали
В зависимост от това дали водната площ е пейзажна или геометрична, дали искаме да я имаме за кратък период от време или завинаги, съответно избираме различни материали за направата и облицовката й.
Един от най-трайните, но и най-бавен и скъп за изпълнение начини е водната площ да се излее от бетон, Възможно е също така тя да се иззида от тухли или от модулни бетонови елементи. Във всички случаи, след това трябва да се хидроизолира и да се облицова с керамика, естествен камък или друг подходящ материал или да се измаже с водоустойчива мазилка. От бетон или зидария се правят главно геометричните водни площи.
Най-често водната площ е издълбана в терена, с горен ръб на едно ниво със заобикалящата настилка или с тревата. Дълбочината й трябва да е минимум 30 см за да има достатъчно място да се скрие помпа вътре в нея. Ако ръбът и стърчи над терена, освен че стените й трябва да са визуално привлекателни, те трябда и да са достатъчно здрави за да издържат напора на водата. В такива случаи бордът може да се оформи и като място за сядане например. Друго практично съображение, което трябва да имаме пред вид е, че за геометричната водна площ е по-важно отколкото за пейзажната да бъде чиста. За тази цел е добре да се предвиди помпа, както и да се добавят препарати- алгицид и флашхлор, които предпазват водата от зеленясване.
Ако водната ни площ е в пейзажна форми или пък искаме да я имаме няколко години след което сравнително лесно да я махнем, по-целесъобразно е да я направим от фолио. В този случай при изкопаването й, стените й се правят с лек наклон. След това дупката се покрива със специално предназначеното за целта фолио, с гаранция 10 години. Ако търсим ефекта на напълно природосъобразна водна площ има два начина, по които да подходим . Или върху фолиото се аранжират камъни, които го скриват изцяло или то се покрива със слой плодородна почва, в която се засаждат, например, папрати и водни растения, водни треви или водни лилии. Трябва да се внимава фолиото да не се повреди или пробие. Ако аранжираме камъни, по желание може да залепим тези по ръба на водната площ с цимент. Има и междинен вариант, в който по периферията на водната площ вместо натурални/местни растения се засаждат култивирани декоративни растения. Тогава формата и контура на водната площ, както и на растителните групи около нея могат да са по-конкретни.
При покриването на водната площ с плоските листове фолио е неизбежно прегъването му в ъглите и трябва да се внимава то да пасва добре на формата й. В зависимост от замисъла на водната площ, ако ще оставим фолиото видимо, най-добрият избор е черният цвят – той абсорбира светлината и е трудно да се прецени истинската дълбочина на водата. Не се препоърчва да се изплозуват сини фолиа или още по-лошо, такива с щампи, имитиращи камъни – те изглеждат евтино и неестетично.
Ако водната площ ни интересува главно заради отразителния й ефект, тогава цвета на материала, с който тя е облицована трябва да е черен или много тъмен. А ако я направим плитка, през зимата можем да я превърнем в импровизирана ледена пързалка.
Най-често за облицовка на водните площи се използува формован естествен камък или някакъв вид керамична настилка. Едно съвременно минималистично решение е водната площ да се направи от видим бетон. То е и много практично, защото по този начин се избягват фугите и свързването между отделните материали и се намалява риска от пропускане на вода. В зависимост от вида и големината на водната площ, тя може да се иззида и от стъклени тухли, да се използува метал, стъко или пък ярко-оцветена пластмаса.
За всяка водна площ се препоръчва използуването на потопяема помпа като мощността й зависи от големината на водната площ. Това има няколко предназначения. Помпата движи водата и вкарва въздух в нея, което я предпазва от зеленясване. Някои хора оставят помпите си да работят целогодишно, дори и през зимата, което предпазва водата от замръзване. Друго предназначение на помпата е да създаде динамичен декоративен ефект под формата на струя или фонтан, да изкачва водата до голяма височина, отъкдето тя да пада мощно надолу или да образува впечатляващи водни завеси.
Другото важно техническо съображение, когато планираме водна площ е нейното снабдяване с вода и източването й. Ако не искаме да я пълним и периодично да допълваме с маркуч, е добре тя да е свързана с водопроводната мрежа и пълненето да става просто с пускане на едно кранче. Задължително е да е свързана и с канализационната мрежа. Така може да я източим само като вдигнем сифона.
Специални ефекти
Ако искаме градината ни да е силно индивидулна можем да си поиграем с водата и да създадем различни въздействия. Поток или ручей, оформен в тесен канал гарантира силен ефект на насочване на вниманието в определена посока. Те могат или да бъдат оставени в абсолютно чиста форма, изпъкващи релефно и контрастираща на заобикалящата ги гладка настилка или трева. Или въздействието им да бъде омекотено с богата растителност, посадена около тях.
Съвремените технологии позволяват днес и на най-смелите идеи да се реализират навсякъда като един самоциркулиращ организъм. Водната мъгла е една такава възможност. Тя създава приказен, мистериозен ефект, който размива границите и отделните елементи на градината и придава сюрреалистично усещане на пространството. А в горещите дни охлажда мигновенно. Ландшафтните дизайнери започват да използуват изкуствената мъгла преди около двайсетина години, първоначално само във високобюджетни обществени ландшафтни инсталации. Отскоро се използува и в частните градини. Мъглата се прави от вода, атомизирана под високо налягане.
Източник: списание „Наш Дом“, бр.6/2009г. стр4
Източник: списание „Наш Дом“, бр.6/2089г. стр.3
Източник: списание „Наш Дом“, бр.6/2009г. стр.2
Източник: списание „Наш Дом“, бр.6/2009г. стр.1
